При УЧИТЕЛЯ Нанин дошъл посетител, за да го пита за учението Дзен. Но вместо да слуша, той непрекъснато говорел за собствените си разбирания.
След някое Време Нанин поднесъл чай. Налял чашата на госта, но продължил да налива и след напълването й. Накрая гостът не издържал.
— Не Виждате ли, че е пълна догоре? — попитал
той. — Не може да поеме повече.
—Точно така — отвърнал Нанин и най-после спрял да налива. — Също като тази чаша и ти си преизпълнен с твоите собствени идеи. Как можеш да очакваш от мен да ти дам учението Дзен, щом не ми предлагаш празна чаша?
***
Прочут войн дошъл при учителя Хакуин и го запитал:
— Учителю, кажете ми: съществуват ли наистина раят и адът?
— Кой си ти? — попитал Хакуин.
— Аз съм Воин от личната гвардия на великия император.
— Глупости! — отсякъл Хакуин. — Кой император би държал такъв като теб? Приличаш ми на просяк.
При тези думи войнът задрънкал с големия си меч от яд.
— Охо! — рекьл Хакуин. —Значи имаш меч! Сигурно е твърде тъп, за да ми отреже главата.
При тези думи войнът не могъл да се сдържи, измъкнал меча и се заканил на учителя. А той продумал:
— Сега знаеш половината от отговора! Ти открехваш вратите на ада!
Войнът се отдръпнал, прибрал меча и се поклонил.
—А сега знаеш другата половина — казал учителят. — Ти отвори портите на рая.