氣功
Здраве, вътрешен мир, баланс на тялото, емоциите и ума!
Ци Гун, Чи Гун, Ки Конг, чигун или цигун е термин, означаващ традиционна китайска система от упражнения за възприемане, култивиране и боравене с жизнената енергия на човека. Нейната философия е посветена на здравословен начин на живот и развива разбирането за саморегулиране на здравето, себеусъвършенстване и балансиране. Ци Гун е дума, получена от транскрибирането на китайските йероглифи 氣功 (Qìgōng) на старопис и новопис 气功 (Qìgōng).
Преводът на йероглифите е:
Ци 氣 или 气 (Qì) означава: въздух, газ, пара, пара; дух и се в тук превежда като енергия;
Гун 功 (gōng) означава: работа(физическа), постижение, заслуги, резултат и в случая се превежда като работа.
Така Ци гун се превежда като Работа с енергията.
За китайците Ци е като жива сила, вода или въздух, която преминава през космоса и подхранва всичко съществуващо, но същевременно те определят и специфични видове Ци като енергията, която получаваме от храната или дишането. Ясната специфика на това какво означава Ци зависи от контекста, в който се използва. Тази двойствена концепция, означава и общата енергия, и специфичните видове на проявлението й, прилича на взаимно допълващите се Ин и Ян.
В наши дни Ци гун е добило популярност като синоним на Тай Дзи Цюан или Тай Чи. Всъщност Ци гун е част от всяко традиционно китайско бойно изкуство, като се практикува или с отделни упражнения или включен като същност в самата практика на бойното изкуство.
Въпреки, че Ци гун може да се ползва и като отделна система за саморегулация на здравето, рехабилитация и превенция при редица здравни проблеми, той се явява част от пълноцеността при практиката на бойните изкуства.
Днес Тай Дзи/Тай Чи и Ци гун са придобили знак на равенство, въпреки че Тай Дзи съдържа в себе си работата с енергия Ци гун, а Ци гун е част от всебохватното познание на Тайдзи Цюан. Всъщност Ци Гун е самото качество в бойните изкуства, но днес е придобил повече популярност като самостоятелна оздравителна система и начин за духовно познание.
Съществуват различни видове Ци гун между, които най-общо са:
външен - ползващ повече мускулната сили или усукването Дзин;
вътрешен - използващ усукването дзин и/или енергията Ци;
твърд - наблягащ на закаляване на повърхностите от тялото като подготовка за твърдите и външни стилове на Кунфу
мек - използавщ усукването Дзин или енергията Ци като начин за поддържане и балансиране на тялото.
Меките и плавни движения в практиката на Ци гун в съчетание с дишането и насочването на ума превръщат упражненията в естествен саморегулиращ процес за тялото. Този метод е наречен от древните китайци "алхимичен процес на преобразувание на петте елемента и осемте триграми". По своето същество това е процес на оставяне на тялото да се самобалансира и поддържа здравето си по естествен път.
Използването на Ци гун като гимнастика за:
Дълголетие и самоусъвършенстване;
Физическо и психическо здраве, и устойчивост на болести;
Жизненост, вътрешна сила и настроение;
Редуциране на стреса и ефекта на прегряването;
Развива психическа устойчивост и спокойствие чрез балансиране на емоциите;
Вътрешен мир;