КОТКАТА НА ЕДИН ГУРУ
За правилното разбиране на практиката в бойните изкуства!
Всяка вечер, когато започвала медитация, една котка влизала в храма и се разхождала, отвличайки вниманието на медитиращите. Гуруто наредил по време на богослужение котката да се завързва.
Минали години, гуруто умрял, после умряла и котката, тогава учениците в манастира купили нова котка и всяка вечер я завързвали по време на медитация.
Минали векове...Учените последователи на този гуру съчинили трактати за ролята на завързаната котка за правилната медитация.
ЗА СРАВНЕНИЯТА
При дзенски майстор дошъл ученик и попитал:
-Защо едни хора са красиви, а други уродливи; едни са умни, а други глупави? Защо съществува такова противоречие? Защо бог е създал едни красиви, а други безобразни? И не ми говорете за карми и че всичко е заради минали животи. Как се е появила разликата от самото начало, когато още не е имало минало?
Майсторът го завел в градината и казал:
-Ето това дърво е голямо, а това е малко. Аз често седях под тези дървета и размишлявах защо е така. Но когато отхвърлих ума, изчезна самият въпрос. Сега аз знам, че това дърво е високо, а това малко. Няма никакъв проблем!
МИСЛИ ПОЗИТИВНО
Насредин карал свой приятел в колата с висока скорост. Приятелят му забелязал табела и възкликнал:
-Мула! Ние пътуваме в обратна посока!
-Защо винаги мислиш за лошото? Защо примерно не забележиш с каква скорост пътуваме! – бил отговорът.
ИЗЯСНЕТЕ КАКВО ЗАЩИТАВАТЕ
Веднъж Гюрджиев, седейки заобиколен от учениците си, казал:
-Докато не узнаете основната си черта и не я осъзнаете, няма да успеете да осъзнаете истинската си природа.
Един от учениците попитал::
-Приведете ни, моля, някакъв пример.
-Добре. Погледнете човека, седящ пред мен. Основната му черта се изразява в това, че той никога "не си е в къщи".
Всички погледнали разсеяното изражение на лицето на ученика, а той изведнъж се стреснал и попитал:
-Извинете, какво казахте?
Гюрджиев казал:
-Той постоянно отсъства и при това иска да расте. Това е невъзможно; за да растеш, трябва да си бъдеш "у дома".
Сега Гюрджиев се обърнал към друг ученик:
-Погледнете внимателно този човек. Неговата основна черта е, че той непрекъснато спори.
Ученикът избухнал и изстрелял:
-Това не е вярно! Аз никога не споря!
Гюрджиев казал:
-Изяснете си какво защитавате. Това може да стане ключът към познаването на себе си.
СТРУВА ЛИ СИ ДА СИ ВИСОКОМЕРЕН?
Случило се така, че Мулла Насредин се обърнал към високопоставен чиновник. Възмутен от наглостта му, Мулла Насредин не се стърпял:
- Откъде накъде, ти, любезни, си толкова високомерен? Кой си ти?
- Като че ли не знаеш! Аз съм управителят!
- Е, хубаво, и какъв ще станеш после?
- Губернатор!
- А след това?
- Министър.
- И още какъв?
- Премиер.
- И после какъв?
- Никакъв.
- Е, а аз сега вече съм никакъв. И тогава струва ли си да бъдеш толкова нагъл и високомерен?
КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕШ ПРАВИЛАТА
Ако човек е достатъчно хитър да запомни 33 000 правила, то той е и достатъчно съобразителен винаги да намери начин да ги прескочи. Ако не иска да направи нещо, той винаги ще намери начин.
Слушах история за един християнски светец. Някой го ударил по лицето, защото този ден в сутрешната си лекция той казал: "Исус казва, че ако някой те удари по едната буза, ти трябва да подложиш другата. И този човек искал да го провери, затова го ударил с все сила. Този светец бил наистина верен на думата си и подложил другата буза. Но другият също не бил прост, той ударил и по втората буза още по-силно. И тогава го очаквала неочакваност: светецът се нахвърлил върху него и започнал да го удря толкова силно, че човекът казал:
- Какво правиш? Ти си свят човек и сутринта каза, че ако някой те удари по едната буза, ти ще подложиш другата.
Светецът казал:
-Да, но аз нямам трета буза. А Исус се спира на втората. Сега аз съм свободен. Сега ще правя, каквото искам. Исус не дава по този въпрос никаква информация повече.
ХОРСКОТО МНЕНИЕ
Баща и син се сдобили с един кон. На следващия ден тръгнали за някъде си през селото. Бащата казал:
- Сине, качи се ти на коня, а аз ще походя.
Като ги видели, селяните рекли:
- Ей, глей къв син - баща му ходи пеша, а той язди!
На другия ден бащата се качил на коня, а сина ходел. Селяните рекли:
- Бе къв баща бе, детето му ходи пеша, пък той язди!
На третия ден се качили и двамата на коня. Селяните:
- Нямат милост тия, ще уморят добичето!
На четвъртия ден и двамата тръгнали пеша, водейки коня. А селяните:
- Хахаха, глей кви глупаци! Кон имат, пеша ходят! Хахаха...
На следващия ден, от притеснение какво ще направят, конят умрял.
И бащата рекъл на сина:
- Виждаш ли сине, ако слушаш кво говорят хората, ще свършиш като коня !