Изпити в Сюангуей – преживяване, което развива
„Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален“- Плутарх
Думата „изпит“ в тълковния речник се описва като „проверка и оценка на знания върху определен предмет“, в синонимния речник се среща като: „(същ.) изпитание, изпития, мъка, мъчение, страдание, тормоз“. Тези обяснения само общо илюстрират вътрешното отношението на всеки към изпитите, като едновременно с това пряко ни връщат във времето, когато сме били ученици в училище. Това е и причината думата „изпит“ да е натоварена с толкова горчиво и мъчително усещане и в никакъв случай да не буди еднозначно еуфорично и празнично чувство.
Нормално е човек да вижда нещо ненужно и излишно в изпитите в бойните изкуства, именно поради собствения си предишен опит в образованието.
Идеята за тази статия дойде, когато в „Сюангуей“ осъзнахме, че влагаме повече съдържание в изпитите ни от стандартите в образованието към този момент. Ние не искаме да променяме думата „изпит“, а само да допълним съдържанието й с преживяване и да променим знака на приемането й.
Не случайно от древността до днес завършването на дадено ниво и отварянето на вратата към другото е съпроводено с изпит. Това на първо място е било представяне на преминалите през процеса на обучение пред обществото. На второ място е ставало повод да се трансформират практикуващите като емоционално и мисловно се помогне на неуверените да преодолеят собствените си бариери и да повярват в това, което правят, а на тези, които имат високо самочувствие, им се покаже необятността на познанието.
В една от своите книги Уилям Бъроуз споделя: „Целта на образованието е знанието, не - фактите, а ценностите.“
Процесът на изпитване в бойните изкуства е свързан дълбоко с процеса на ученето. Звучи почти еретично, но е факт. Самият акт на проверяване на знанията е тест, но изпитът съдържа и елемента на обучение, защото докато изпитваният демонстрира как се справя с практическите и теоретични въпроси пред групата, събрала се да наблюдава, всъщност всички учат и участват в събитието. Всеизвестен факт е, че под лек стрес тялото отделя хормони и тогава наученото се запечатва под фактора на емоционалната компонента. Така записаните знания остават дори по-трайно от наученото по време на дълги тренировки. Този психологически феномен на ученето, открит емпирично преди векове, е основният начин за правене на изпит, който днес ползваме в Сюангуей.
Нищо, което е сковано и твърде сериозно, не е истинско, поради своята крайност. Ученето е забавление в процеса на развитие. Така в Сюангуей разбираме обучението и неговата еманация - изпитът. „Удоволствие доставя не знанието, а узнаването“ твърди Венцеслав Константинов. Забавлявай се, докато изследваш! – ако можеш и си го позволиш.
С годините практика в различните групи на кунфу център „Сюангуей“ в страната и чужбина, ние пораснахме от клуб във федерация, поради бройката си (въпреки че формално регистрацията ни не се промени). Този факт наложи да намерим начин всички хора, които практикуват при нас, да познават другите членове на клуба в другите групи от различните стилови секции. Днес това „познаване“ е формалният повод на изпита в Сюангуей. Дали ще си придружител в публиката или участник е въпрос на това дали си активно или пасивно участващ, а не дали участваш въобще. Да присъстваш на изпита е възможност за по-добра комуникация в клуба чрез познаване на останалите „членове на семейството“, както традиционно се наричат учениците в китайските бойни изкуства. Тези умения са били предавани само в семейството и дори тези, които са били външни, но са посвещавани в учението, също са били приемани в семейството. Така и са се наричали - братя и сестри. Това отношение е карало участниците в процеса на обучение да бъдат внимателни и търпеливи към по-неопитните в изкуството и да се отнасят с уважение към по-старшите, независимо от възрастта им.
В днешно време хората често губят ориентир и се нуждаят от репери по пътя си. Така се опитват да измерят собствените си постижения и да разберат прогреса си. Човек отива с една идея на изпит, а излиза с различно виждане. Именно поради това изпитът учи - защото променя собственото ни виждане чрез промяна на границите ни на възприятие. Преминаването ни през тест е ключов момент в осъзнанието на човек, когато той дръзва да заяви, че умее нещо и има решителността да го демонстрира. Както при всяко ново нещо в живота човек преживява сценична треска, колебания, съмнения и точно тяхното преодоляване кара практикуващия да порасне. Това емоционално узряване чрез предизвикването на себе си е в основата на бойните изкуства и това е една от идеите на „изпита“. Да познаеш границите си, да ги изследваш и прескочиш. Това е пътят на кунфу. Брус Лий пише: „Аз не мога да те науча, аз мога само да ти помогна да изучиш себе си.“
Един от кунфу учителите ми казва, че правилните техники не те учат на нищо, но грешките, тях трябва да цениш. Защото, ако ги намериш, те ще те развият и затова не трябва да те е страх от тях.
Измерването на моженето и знаенето по време на изпит е винаги двойно. От една страна те наблюдава комисията, а от друга страна се наблюдаваш ти. Каквото открие комисията като поправки е прекрасно, но е важно какви грешки и какви поуки ще си вземе всеки сам за себе си. Това е смисълът на кунфу. Изпитът е, за да те предизвика да се осмелиш да покажеш грешките си и да продължиш да се учиш като отвориш нова врата в следващото ниво. Така „изпитът“ се явява не някакво определено статукво или край, а отворена врата и обещание за последващо търсене и развитие.
Явяването на изпит е несъстезателно съизмерване с останалите „братя и сестри“ – членове на клуба. Да се съизмериш означава обективно да оцениш силните и слабите страни на себе си и останалите, което да те доведе до нови идеи кое и как да подобриш в практиката си. Този начин на виждане на собственото ни развитие в кунфу е Учене и Развитие през целия живот – той ни помага за малките ежедневни изпити, на които сме подложени всеки ден. Както казва Ашли Брилиант: „По-лесно ще научиш много други неща, ако първо се научиш как да учиш.“
Погледнато под ъгъла, че изпитът е форма и част от постоянното обучение през целия ни живот, то скритите ефекти от него стават видими с времето:
- Ставаме по-добри професионалисти, защото се учим как да се развиваме в синхрон с промените и новостите в професията ни;
- Ставаме по-креативни, защото учим различни неща, като се учим да се адаптираме към ситуацията и да се съобразяваме с наличните ресурси - така се появяват неочакваните решения;
- Ставаме по-умни – постоянното обучение в стратегическото мислене на бойните изкуства развива ума ни и го провокира да не залинява;
- Ставаме по-уверени – придобиването на воинските умения ни носи спокойствие, което и околните усещат и наричат „самоувереност“
Страхът, че няма да отговорим на очакванията и сме различни или че няма да се променим (в смисъл на „подобрим“), е неоснователен. Защото както Венцеслав Константинов казва: „Да учиш не значи да се променяш, а да добавяш.“ Така спокойно можем да запазим вътрешния си мир като се развиваме добавяйки и надграждайки уменията и знанията си.
Да видиш нещата по нов начин - това е пътят на бойните изкуства. Търсенето, изследването на света с очите на непредубедено дете е в основата на мирогледа на кунфу. Дорис Лесинг споделя сходна гледна точка: „Какво означава ученето? Изведнъж разбираш нещо, което винаги си знаел, но сега го разбираш по изцяло нов начин.“
На последно място нека не забравяме и акта на сертифициране - с диплома или по друг начин, с който се отбелязва събитието. То е един вид документиране на нивото на познание, едно признание пред света за уменията, които практикуващият обещава да развива. По този начин дипломата всъщност се явява входно ниво на теста, а не последната крачка по пътя. Споменът за събитието и учителите се запечатват в този документ, който има повече сантиментална и лична стойност за собственика му. В същото време може да бъде атестат за качество, признание и оценка за усилия и умения.
В заключение, „Изпитът“ помага и ни учи на знанието, опита и мъдростта както ги описва Дени Дидро: „Знанието за това какви трябва да бъдат нещата, отличава умния човек; знанието за това какви са нещата в действителност, отличава опитния; а знанието за това как да бъдат изменени към по-добро, отличава гениалния човек!“
Май, 2019 Автор: Божидар Станчев
Литература:
- http://rechnik.info/%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82