ВАЛЕРИ ИВАНОВ
ТАЙДЗИЦЮАН
КОМЕНТАРИ
София 1996
За принципите
Принципите по определение са общи правила, наложили се в практикуването на Тайдзи и характерни за него като бойно изкуство, отличаващи го от другите стилове. Различните майстори ги формулират и интерпретират различно, но в същността си смисълът им се запазва през вековете въпреки модерните тенденции и многото разклонения в стиловото многообразие на Тайдзи.
В тази книга ще се опитам да разгледам всеки един от тези принципи или общи правила, като използвам най--разпространената им формулировка. Ще използувам десете правила, които са публикувани за l-ви път от едно от най-го-лемите имена в развитието и популяризирането на Тайдзи-цюан на фамилия Ян - Ян Чън Фу. Макар, че са формулирани с оглед на стила Тайдзи, развиван от фамилия Ян, тези правила спокойно биха могли да се приемат за общи начала за всички направления на Тайдзи. Иначе почти всеки по-голям майстор е оформял в практиката си подобни основни настав-ления. Техния брой варира, но въпреки различното им групи-ране или раздробяване, смисълът, както и тяхната характе-ристика остават неизбежно едни и същи. В това се. проявява и тяхната универсалност с оглед на многото стилове и направ-ления в Тайдзи. Разглеждането на тези принципи в настоящата книга не претендира за изчерпателност и всеобхватност. Третирането им се основава на моя скромен личен опит и не е ангажирано с мнението на моите учители. Всичко, което съм написъл тук е резултат на изследване на моите собствени усещания в процеса на развитие при практикуването на Тайдзи. Смея да твърдя, че всичко, което съм постигнал е в резултат на вещото ръководство на моите учители и най-вече на Красимир Димитров - Китаеца. Неговите наставления и препоръки често са ми показвали верния път и са ми помагали в овладяването на Тайдзи. Разбира се далеч съм от мисълта да считам обучението си за завършило, напротив смятам, че то едва сега започва. На Китаеца дължа и вечната си призна-телност и преклонение за всичко, което е направил за мен. На него посвещавам и тази книга.
Забележка: В книгата говоря за Тайдзицюан, както е известно това бойно изкуство на широката публика. Цюан обикновено се превежда, като юмрук или бокс. Когато употребявам Тайдзи аз включвам в това понятие всичко, което влиза в пълното овладяване на това бойно изкуство, включи-телно и раздичните видове оръжия, за които /традиционни или не/ са от значение разглежданите тук принципи.
ГЛАВА 1
БЪДИ ПУСТ И ПРОВОДИМ, СЪХРАНЯВАЙКИ ЕНЕРГИЯТА НА ВЪРХА НА ГЛАВАТА
Когато застанем в изходна позиция за практикуването на формата в Тайдзицюан и релаксираме /отпуснем/ тялото си, тогава съзнанието се изчиства, движенията стават меки и гъвкави, а ние се чувстваме единни и цялостни. Какво означава "бъди пуст"? Пустотата /на китайски "сю"/ е нещо, към което е устремена цялата древна китайска философия и духовна практика. Постигането й в съзнанието на човека се разглежда, като едно ново осъзнаване на света, като прос-ветление, даряващо всеобщото познание за всички неща във Вселената. Много от духовните и медитационни практики в източната традиция /не само в Китай, но и в Индия, Япония и Тибет/ са насочени към постигането на тази пустота. В такъв смисъл практикуването на Тайдзи би могло да се разглежда, като медитативна техника. Разбира се постигането на пусто-тата е само средство по пътя към достигането на Дао /просвет-лението/. Така е и с всяка медитативна техника. Самата меди-тация е немедитация. Медитацията не може да се прави. Тя не е работа. Тя идва, тя се появява, тя се случва. Всичко друго е само техника, която води ума към медитация. В такъв случай разглеждам медитацията, като изчистване на съзнанието, като немислене. И все пак това не означава, че липсва съзнание, както и че липсва насоченост на това съзнание. Напротив, медитацията е върха на съзнанието, или по-точно на осъзна-ването. Медитираш, когато съзнаваш, но не едно, две или няколко неща, а когато съзнаваш тотално всичко. Затова не може да съществува мислене, защото мисленето е концен-трация. Мисленето е процес, мисленето е движение, Медита-цията е състояние. Тя е покой и осъзнаване. Осъзнаване и на покоя и на движението. Осъзнаване на покоя на мисълта и непреминаването на мислите и същевременно на движението на всичко наоколо и вътре в нас. Светът се движи, непре-къснато се променя. Дори молекулите и атомите се променят и си взаимодействат непрекъснато. Всяка част от тялото се променя във всеки един момент. В него винаги съществува движение. Водата тече, кръвта тече, клетките се делят, хранят се, умират - непрекъснато движение. Как можем да го осъзнаем, да го усетим! Медитацията е чувстване, усещане. Тотално усещане. Медитацията променя отправната точка. Свикнали сме да възприемаме света, като мислим. Непре-къснато се движим с мисълта и непрекъснато скачаме от едно място на друго. Възприемаме се като неразделна част от света, който се движи около нас. Ставаме едно с нашите мисли и съществуваме заедно с тях. Тревожим се, притесняваме се, бързаме, страхуваме се, обичаме, радваме се ... Но когато изпитваме тези чувства, ние не чувстваме. Свикнали сме да мислим за тях, да разсъждаваме. Не чувстваме тотално, а мислим за чувството. Ако се потопим изцяло в чувството, то ще изчезне, ще се превърне в усещане. Страхът е в мисълта, любовта е в мисълта, болката е в мисълта. Ако се потопим изцяло в чувството ще започнем да усещаме, да осъзнаваме. Ще разберем, че има някой в нас, който винаги седи и наблюдава отстрани. Винаги съществува, но като страничен наблюдател. Това е нашата същност, това сме ние. Ние сме покоя, ние сме вечността, ние сме чистата енергия. Тази енергия е безпристрастна по своята същност. Пристрастието е в мисленето. Привързването е в мисленето: Оценката, поло-жителна или отрицателна е в мисленето. Чистата енергия е неутрална, безпристрастна. Тя е първичната енергия. В нея няма оценка, няма класификация и причастност. Тя приема всичко. Тя се променя от мисълта, насочва се от нея. Но самата сила, самата енергия е покой, тя е чистота. Този покой трябва да разберем, да почувстваме, да усетим, да осъзнаем. Той е основата на всичко. В него си ти и ти си покоят. Характерното при Тайдзи е, че медитацията като техника за изчистване на съзнанието става в движение. Обикновено тялото ни е свик-нало да бъде направлявано, когато се движи от нашата мисъл. Свикнало е да му бъде посочван пътя от нашите сетива. Да бъде осмисляно и програмирано с предварително зададени реакции от нашия мозък. Сега в практикуването на Тайдзи ние изключваме мозъка, изключваме мисълта, даваме ход само на съзнанието. Но не на ежедневното наше съзнание . свързано с мислите и действията ни, а на чистото космическо съзнание, част от което е и индивидуалното човешко съзнание. В този смисъл постигането на пустотата е сливане с косми-ческото съзнание, сливане с Бога ..
Да бъдеш "проводим" означава енергията свободно да протича през тялото. Когато тялото е отпуснато и разхлабено, когато съзнанието е изчистено, движенията са подвластни единствено на енергийните превръщания във Вселената. Тялото се движи свободно и неограничено в хармония с вибрациите на космическа енергия, които се намират. нався-къде около нас.
Факт е, че работата с енергията на тялото и космическата енергия в т. нар. "външни стилове" на УШУ, обикновено се заключва в набиране и изразходване на тази енергия. На висшите нива на тези бойни изкуства, енергията се натрупва в енергийните центрове на тялото, съхранява се и при нужда се вкарва в употреба като съзнателно се усеща, насочва и ръководи за извършване на дадено действие /или нанасяне на удар/. Във Т. нар. вътрешни стилове на УШУ работата с енергията се заключва преди всичко в нейното управление и насочване. За тази цел не е необходимо "зареждане" на тялото с енергия. Достатъчно е да се осигури нейното безпрепятстве-но протичане в енергийните канали на тялото. Това става едновременно с изработването на усета за тази енергия. В Тайдзи тялото се превръща в непрекъснато усещане и настройване към вибрациите на енергията вътре и вън от него. Тялото става една антена. То се превръща в инструмент за работа с енергията. Тялото се превръща в механизъм за преобразуване и правилно насочване на отрицателните енергийни влияния. Тайдзи съхранява хармонията. Тялото взема онова, което му е необходимо отвън и изхвърля онова, което не му е нужно. Тялото е механизъм за регулиране и хармонизиране на Вселената. Не само външната среда, но и онова, което е вътре в нас. Вечният неизменен дух е основа на нашето съществу-ване. Когато тялото е "проводимо", това безпрепятствено про-тичане на енергията действа и то може да бъде управлявано и насочвано без да се нарушава енергийния баланс на човешкия организъм. Съчетанието на пустотата на съзнанието и про-водимостта на тялото води до кристална чистота на отра-жението на външните влияния, независимо дали те са във физически или енергиен план. Като резултат се получава огледален ефект, който връща насоченият удар най-малко със същата сила към този, който проявява агресия. Създава се сензитивност, която е абсолютно открита към външният свят и поради това - неограничена. Понякога огледалният ефект при бойните приложения на Тайдзи се разбира само във физически план. Или само в психически, като отражение на съзнанието. Разделянето на тези два аспекта на огледалния ефект води до неразбиране в доста области на практикуващите бойни изкуства.
В Тайдзи тялото е единно не само като външна форма. То е единно и със съзнанието. Всяко движение е напълно, тотално осъзнато. Съзнанието съществува в движението. Същевременно движението представлява съзнание. Самото движение е съзнание. Външното е също толкова сензитивно колкото и вътрешното и ако съзнанието е способно да отразява мислите и намеренията на противника безпристрастно и точно, то същото важи и за външните движения. Движенията в Тайдзи отговарят точно на движенията на противника. Всяка промяна на противника води до промяна и на вашето движение. И тук следването се превръща в контрол. Хармо-ничната връзка става контролируема и насочвана от вас. В това е вътрешната сила на Тайдзи. Трябва да спреш да разде-ляш нещата. Трябва да бъдеш тотално осъзнат и възприемчив. Трябва да бъдеш свободен, непредубеден и цялостен.
Какво означава “да съхраниш енергията във върха на главата". Върха на фонтанелата на черепа обикновено се свързва с акопунктурната точка "бай хуей". В източните философии се говори за енергиен център /чакра/, който е разположен на върха на главата или по-точно в мозъчната кора. Отварянето или развитието на този център би могло да доведе до осъществяване на висшата духовност и е висша степен на развитие на енергийната структура на човешкото тяло.
Тук, разбира се, съвсем не се има това предвид. В случая става въпрос за една насоченост на вниманието към върха на главата, което с практикуване се превръща в усещане на тялото. Физически трябва да се усети леко издърпване в горната част на главата по оста, която свързва точките "бай хуей" и "хуей ин". В древните трактати се казва още, че тялото трябва да виси, като на копринена нишка. Цялостното усещане трябва да бъде сякаш тялото се стича и увисва, като изсъхнал восък на оста, която представлява тази нишка. Всички тези усещания, които съзнателно се възпроизвеждат в началото от практикуващия са необходими за да бъде тялото цялостно и компактно, а едновременно с това и сензитивно и адекватно на всички промени.
Тази ос, която се получава се нарича още "мистична ос" и е тясно свързана с чувството на равновесие и ориентация в пространството. Тя съвпада също така и с центъра на тежестта и нейното откриване в позицията на противника има голямо значение за бойното приложение на Тайдзи.
В началото на обучението в Тайдзи се изучава ходене, което е доста специфично за този вид бойно изкуство. За правилното протичане на обучението по нататък е необходимо още тука да се поставят правилните основи. Затова ходенето се практикува самостоятелно понякога значително по-дълго отколкото при други бойни изкуства. Интересно е, че още тук са застъпени всички основни принципни положения на Тайдзи. Самото ходене вече има положителен, укрепваш здравето ефект. Подобен род ходене се използува и в някои системи Цигун, като динамична техника за раздвижване на енергията и работа с нея .
Да насочиш вниманието си към върха на главата има голямо значение за правилното положение на тялото в пространството, за правилната позиция и правилното при-движване. Разбира се, и това правило, както всички трябва да се разглежда във взаимодействието и връзката с всички останали принципи, за които става дума по-нататък.
ГЛАВА II
ЛЕКО ПРИБЕРИ ГЪРДИТЕ И РАЗТЕГНИ ГЪРБА
Това правило очертава много добре вярното положение на тялото при практикуване на Тайдзи. Прибирането на гърдите в случая не означава напрежение, също както и разтеглянето /разширяването/ на гърба. Всичко това трябва да стане "леко". Трябва да се избягва всякакво напрежение. Гърдите и гърбът трябва да придобият една естествено окръглена форма. Има се предвид онова прибиране и разтегляне, което се получава при естественото отпуснато положение и е свързано с нормалната скелетна и мускулна конструкция на човешкото тяло. Отпускането на гърдите означава, че дишането се извършва с долната част на белите дробове с почти незабележимо движение на гръдния кош. За тази цел дифрагмата трябва да бъде отпусната и подвижна. От нейното движение при дишането се увеличава обема на гръдния кош и се създават условия за дълбоко почти незабележимо и продължително вдишване и издишване.
Положението на гърдите, раменете и торса не се разли-чава съществено от статичните пози за медитация при раз-личните системи за духовно развитие. По същия начин става и равновесното седене на стол, когато не се ползва облегалката и краката са приели естествена сгъвка в коляното от около 90 градуса, което ги освобождава от напрежението. Смисълът на това положение на тялото се разбира като подреждане на силовите центрове на тялото във вертикална плоскост /един над друг/. По този начин се осигурява тяхното взаимодействие, а също и безпрепятственото протичане и контролиране на енергията в тялото и извън него.
Има известни разлики обаче в позициите в бойните изкуства /главно китайските/, изправените и седящите меди-тативни пози. При стоящите медитативни пози връзката на тялото със силовия център и енергийните влияния на земята се осъществява чрез стъпалата на краката и по-специално чрез точките "юн цюен". Докато при седящите медитативни пози краката биват изключени и контакта със силовите полета на земята се осъществява посредством точката хуеи ин намираща се между ануса и половия отвор. За ефекта от медитативна-та техника, разбира се, тази разлика няма съществено зна-чение...
Във физиологичен план запазването на това положение на гърдите и гърба по време на практикуването на Тайдзи води до снижаване на центъра на тежестта в долната част на корема. Обикновено при съвременните спортисти, та дори и практи-куващите бойни спортове центъра на тежеста се намира в гръдния кош, ако не и по-високо. Така е при всички хора обикновено, защото в тялото почти винаги се съхранява едно определено ниво на напрегнатост. Именно затова се наблюда-ва и огромен ефект на почивка и възстановяване при меди-тация или сън. Тялото се освобождава от непрекъснато съхраняваното и поддържано напрежение в ежедневния живот. Когато се диша с долната част на корема и гърдите са релаксирани заедно с цялото тяло центърът на тежестта слиза надолу и дори е възможно усещането му на нивото на стъпалата в точките "юн цюен". Това води до стабилност на тялото и трудно нарушимо равновесие, което при практику-ването на Тайдзи в боен вариант е от много голямо значение.
Отпускането на гърдите и разтеглянето на гърба дават така характерната закръгленост на движенията и тяхната завър-шена оформеност в Тайдзицюан. Заедно с характерното поло-жение на ръцете и стъпките на краката спазването на това правило дава усещането за затвореност и защитеност. Това води до стабилност и ненарушимост на системата, която представлява човешкото тяло. При правилното практикуване в тялото съществува усещането за завършеност във всяко едно положение на непрекъснато движение и същевременно за променливост, която също е постоянна и непрекъсната. Странно е, че най-стабилната в кинетично отношение система е и най-преходната, най-приспособимата и адекватно реаги-раща на промените във външната среда. Тялото трябва да се усеща, като билярдна топка, която извършва постъпателно въртеливо движение, и когато се прибави непрекъснатата промяна на централната ос се създава устойчива и същевре-менно непредвидима в реакциите си структура. За постигане-то на този ефект, обаче има значение и прилагането на всички останали принципи в тяхното единство и взаимозависимост.
ГЛАВА III
РАЗХЛАБИ КРЪСТА
Този принцип е тясно свързан с предния. От постигането на единия зависи и постигането на другия. Този принцип е много важен и същевременно представлява едно от нещата, които най-трудно се постигат и оказват затруднения дори след дългогодишно практикуване.
Представе:ге си, че имате една топка с плътен център, на която като таралеж са набодени гъвкави игли или лентички, или някакви конци, косми и т.н. За да породите движение на върха на тези гъвкави игли, вие трябва да движите центъра. Трябва да разпределите енергията на неговото движение, което по центробежен път ще донесе движението до повърхността на топката на върха на гъвкавите иглички. Такъв център, който дава движението в Тайдзи е долния "Тан тиен", разположен в долната част на корема на 3-4 см. под пъпа. Това е центърът на тежестта на тялото, където се концентрира диханието. Резервоарът на енергията, пораждащ нейното движение и разпределението й по енергийните канали на тялото. Малкото движение поражда голямо движение. Вътрешното движение поражда външното движение. Началото на видимото движе-ние на тялото трябва да бъде дълбоко в неговия енергиен център. Усещането за вътрешно движение се разпространява спираловидно в тялото и протичайки към повърхността създа-ва външно изразеното движение. Като цяло движението, като вътрешно усещане, и външно проявено, се съчетава със запаз-ването, както на вътрешния покой на духа, така и на външния покой на релаксираното тяло. Всичко това ни открива характерния за източната философия дуализъм между Ин и Ян. Правилното съчетаване на двете начала дава хармонията, равновесието, реда и баланса, както в макро, така и в микро-космоса. Както във Вселената, така и в човека, до най-малките частици на градивната и деструктивна енергия. Самата ма-терия разгледана в по-общ план не е нищо друго освен опреде-лено, сравнително грубо ниво на концентрация на енергията.
От нито едно Ин не можем да отделим неговата Ян страна и от нито едно Ян не можем да отделим неговата отрицателна Ин страна. Те са едно единно цяло, както положителния и отрицателния полюс на магнита. В определени моменти може да се проявява само Ин, но това не означава, че Ян не съ-ществува. То само не е проявено, но присъства. То е някъде вътре, то е зародиша, Същото важи и за Ян. За да съществува, то трябва да бъде уравновесено. Някъде трябва да съществува противоположното Ин. За да можем да оценим силата и бързината на Ян, ние трябва да имаме с какво да го съпоста-вим, и това е неговата обратна страна Ин. За да оценим мекотата и тежеста на Ин, трябва да съществува Ян, с което да го съпоставим. Покоят поражда движението. Той е движе-нието. Много бързото движение на електроните приемаме, като непрекъснат лъч, който е в покой. Всяка частица трепти, но ние виждаме предмета или структурата, образувана от частиците, като нещо цялостно и непроменящо се. Едното съдържа другото. Ако едното е изявено, другото е скрито, но то съществува. Невъзможно е тяхното разделяне.
Да "разхлабиш пояса" не означава само да осигуриш безпрепятствено и отпуснато извиване на кръста. Това означава да достигнеш до отпускане на мускулите и сухожи-лията, обхваща тазобедрените стави. Кръстът и неговото движение дава движението "наляво - надясно", а също и предава хоризонтално разположената част от спираловидните вибрации на "Тан тиен" отнасяни до крайниците. Вертикална-та част от спираловидните вибрации на тялото се предава по гръбнака от последователното освобождаване на прешлените и мускулните групи около тях. Когато се съчетае с увисването на тялото и окръглянето на гърба от предходното правило, то води до предаването на сила, която на пръв поглед изглежда дори свръхестествена. Голяма част от легендарните постиже-ния на древните майстори се дължат именно на силата на тази вибрация на тялото, която понякога е доста трудно доловима. Дори е възможно преминаването й на честота неуловима за човешките сетива.
Движението на кръста се постига посредством отпуска-нето на мускулите, групирани около кръста и долната част на корема, а също и около гръбнака. Целта е да се осигури без-препятствено предаване на спираловидната вибрация към гръбначния стълб и горната част на тя,лото. Това улеснява и приемането на външните вибрации, посредством горната и външна част на тялото и предаването им към енергийните центрове на вътрешната енергийна структура. Едновременно с това, за да се осигури предаването на вибрациите към долната част на тялото е необходимо разхлабване и на тазобедрените стави. Усещането е на приплъзване на таза спрямо краката и свобода в неговото изместване. Същото се получава например, когато в един съд с вода поставим друг по-малък, частично пълен с вода съд. По-малкия съд, нито докосва дъното на по--големия, нито плува на повърхността. Свободата на движението на вътрешния съд се осигурява от меката и податлива връзка. Същия ефект се постига и при отпускането на тазо-бедрените стави в човешкото тяло.
Тук трябва да напомним, че въпреки податливостта, която осигурява тази връзка при изместване, това изместване не трябва да бъде крайно. В противен случай би се получило триене и сцепление "между стените на двата съда". Това от своя страна ще доведе до неправилно разпределение на тежеста в тялото, което неизбежно завършва с нарушаване на равновесието. Затова при практикуването на Тайдзи центърът на тежестта трябва да се съхранява приблизително в центъра на опората, която създават краката, или ако имa изместване, то да не бъде крайно. Това се наблюдава дори при заставане на един крак, където при изместване на центъра на тежестта към периферията на опората /стъпалото/ се нарушава балансът и равновесието. Когато центърът на те-жестта е само на единия крак, тялото продължава да запазва сферичната си и окръглена форма. Това не би трябвало да води до нарушаване на равновесието. В този момент централ-ната ос /или мистичната ос/, образувана от трите "Тан тиена", застава точно над стъпалото, което е опора на тялото. Подси-лено от балансираното положение на ръцете и крака повдигнат във въздуха, това положение запазва устойчивата си стpyктypa непроменяема. Съществено тук е и потъването на диханието в долната част на корема и увисването на тялото, които допълват ефекта на ненарушимост и балансираност. Положението впрочем е идентично с това при топката. В покой тя е балансирана върху съвсем малка опора под нейната повърхност. Извеждането и от статичното положение в дви-жение не нарушава нейния център. Единствено при това се променя опорната точка.
Трите "Тан тиена" най-често се разглеждат като енер-гийни центрове, чиито аналози са пъпът, слънчевия сплит и центъра на главата. В някои положения на тялото при практикуването на Тайдзи се наблюдава и разместване на трите "Тан тиена", което може да доведе до изместване на мистичната ос и дори до нейното проектиране извън физи-ческото тяло. Някои от бойните приложения в Тайдзи се получават именно чрез това разместване на "Тан тиените" от централната ос. Съчетано с хоризонталното изместване на таза, трупа и главата, това наслагване предава спираловидното движение на гръбнака, което се трансформира към крайни-ците.
По принцип всяко преходно движение в Тайдзи е свързано с преминаване на тежестта на тялото само върху единия крак. В такъв случай дори другият крак да е стъпил на земята, в неговото положение е закодиран удар с крак, който може да се включи в бойното приложение на движението. От друга страна ако за крайни се приемат тези моменти, при които центърът на тежестга е само върху едидия крак, то преходни ще бъдат моментите и движенията, по време на, които тежестта се предвижва от единия до другия крак. Непрекъснатостта и преливането на движенията в Тайдзи са причина за неопреде-леността при разделянето и наименованието на различните позиции. Понякога се наблюдават различия при различните автори, както при определяне броя на крайните позиции във формалните упражнения, така и на техните имена. Характер-ното за практикуването на Тайдзи е, че движенията не се редуват. Те се преливат едно в друго без начало и без край. Няма спиране и прекъсване. Тялото е цялостно и свързано в движението и в тази цялостност се състои неговия покой. Когато външно изглежда, че не се движи и е спряло, движението отвътре продължава.Вътрешното движение е зародишът на външното движение. То е сила, която избуява навън и разрушава външния покой, за да достигне вътрешния. От своя страна външното движение е необходимо, за да се постигне вътрешния покой. Затова движението е възможно да се превърне в медитативна техника.
Ако отвътре наблюдаваш безпристрастно в покой външното движение. Ако само го наблюдаваш, само тогава ти можеш да го оцениш правилно. Можеш да откриеш грешките и слабите места и да ги използваш ако потрябва. Външното движение е средата, в която се проявява вътрешния покой на духа. От друга страна, когато външното движение замре, когато утихне, тялото чувства отвътре. То се настройва в едно с Вселената и за това е необходимо вътрешно движение. Необходимо е настройване, за да може духа да породи своята правилна и хармонична външна изява.
ГЛАВА IV
РАЗЛИЧАВАЙ "ПЪЛНО" И "ПРАЗНО"
Самото поставяне на кавичките на тези две определения, буди въпроси за тяхната същност и съдържание. Вече казахме, че движенията в Тайдзи са отпуснати и меки. Тогава "пълно" не може да означава твърдо. Въпреки всичко при упражне-нията по двойки или при двубой партньорът усеща неподо-зирана твърдост, сила и решителност. Движенията на Тайдзи се оказват много обикновени и въпреки това ефективни и бързо поразяващи противника. Моят учител често казва, че в Тайдзи бой не може да има. Причината е именно в приложението на този принцип /за другата причина ще говорим по-късно/. Още при първите няколко движения противника се_оказва изхвърлен на 5-6 метра или буквално сринат на място, без да е успял да разбере как точно става това, без да е усетил реална съпротива и противопоставяне.
Особено голямо значение в практикуването на Тайдзи има усета за тежестта на тялото, за нейния баланс и непрекъснато движение. Тъй като движенията на краката са отпуснати, усещането за тяхната "твърдост" у противника е само напълва-нето им с тежестта на тялото. Кракът е гьвкав и това дава не-говата устойчивост, защото е податлив на промените, дори когато служи за опора. В него има усет за външните влияния и правилно насочената сила винаги намира верния път към слабите места на противника.
Прехвърлянето на тежестта на тялото в Тайдзи от единия крак на другия и обратно, поражда усещането за пълно и празно в краката. Ходенето става плавно и тежестта се прех-върля плавно, като винаги се запазва усещането за центъра, независимо от това, къде той се намира в момента. При допир с противника, при удар или стъпка, кракът запазва своята чувствителност. Той става прилепчив и това дава възможност за контрол върху движенията и стъпките на противника. Възможността кракът да бъде сензитивен идва още и от неговото правилно положение в пространството, спрямо собственото тяло и спрямо тялото на противника. Ставите и мускулите са разхлабени и в тяхното разтягане или свиване никога не се достига до крайност. Винаги се спазва амплитуда на движение, позволяваща изменение в посоката и силата на движението.
Както вече казах, обучението в Тайдзицюан преминава през един сравнителено дълъг етап, през който се учи само ходене. В началото се изисква ходенето и стъпките да бъдат едва усетени, като принцип за да продължи обучението. Изграждането на правилното стъпване и разпределение на тежестта при ходене се усъвършенства през цялото по-след-ващо обучение. Опитните инструктори и майстори са в състо-яние да определят нивото на един ученик, само по начина, по който той ходи и се придвижва. От ходенето и правилните стъпки идва и правилното положение на цялото тяло, включително и на ръцете. От правилната позиция и ходенето идва и голяма част от силата, а също и променливостта па движе-нията в Тайдзи. Кракът е "пълен", когато върху него е разпре-делена по-голяма част от тежестта на тялото. Той е "празен", когато върху него има по-малко или въобще няма тежест. Тъй като движението на тежестта на тялото никога не спира по време на практикуването, то и кракът в много редки моменти е или напълно "пълен" или напълно "празен". Същественото тук е в процесът, който непрекъснато се осъществява. Същест-веното е в непрекъснатото преливане на тежестта. Използвай-ки принципа на скачените съдове тежестта запълва единия крак, за да опразни другия и обратно. Затова различаването е във връзка с процеса. То е протичане, което е свързано с този процес, а не разделяне и противопоставяне на “пълно” и "празно". Реално положението опира до правилния баланс по време на движението, като тялото непрекъснато остава изпра-вено с уравновесен върху опората център. Макар че в отделни-те стилове Тайдзи има различни особености и специфики при ходенето, които трябва да се изучават внимателно, общите принципи остават валидни независимо от допълнителните правила, въведени от даден стил.
Когато краката заемат устойчива позиция, а тялото извършва някакво движение, тогава центърът на тежестта се балансира между двата опорни крака. Усещането е като на тежка топка, която се движи във вътрешната част на полу-сфера. При движението си /люлеенето/, топката се стреми да слезе по инерция в дъното на полусферата и след това да изкачи стената от другата страна. Момента на прехвърлянето на ръба на полусферата е момента на нарушаване на равнове-сието. При практикуване обучаващите се трябва ясно да усещат и да разбират това. Тяхната задача е да се стремят да запазят центъра в равновесно положение, но не и неподвижен. При по-напреднало практикуване целта е именно разбалансирането на противника и принуждаването му да загуби своя център. Обратно, стремежът е към устойчиво запазване на цялостта на собствената ,позиция и център при опит за нарушаването им.
За различаване на "пълно" и "празно" можем да говорим и при движенията на pъцете. Тук също е важна правилната ориентация в пространството, координирането с краката и движението на цялото тяло. Когато казваме, че ръката е "пълна" у противника се поражда усещането за твърдост и сила. Той чувства противопоставяне, което му дава илюзия за положението на центъра на нашето тяло. Той носочва силата си там, където е възможно да бъде нарушено нашето равновесие. Тук положението на ръцете е такова, че те обра-зуват ъгли по-големи от правия във всяка една от ставите. По този начин се създава чувство за затвореност, за сигурност и ненарушима цялостност на тялото в пространственото му положение. Характерно е, че ръцете запазват своята отпусна-тост и чувствителност. Усещането за твърдост у противника се създава от тяхното устойчиво положение в пространството и от движението им едновременно с тялото при запазване на големия /устойчив/ ъгъл, който сключват с него.
Когато говорим за "празнота" на ръцете, това означава най-често, че.те се движат в различна посока от тялото /или по инерция/. Ръката продължа.ва да бъде отпусната, но този път тя следва движението на противника без да го измества и насочва. Докато при пълната ръка тялoто се усеща, като сфера, която въртейки се отклонява насоченото срещу нея движение в друга плоскост и друга траектория, то при празната ръка тя само усеща без въобще да влияе върху движението на насочения удар.
Отпуснатото положение на ръцете позволява контролът върху движенията на противника. Дали прилепналата ръка оказва въздействие върху противниковия удар или не, това зависи от тялото. Изместването на тялото спрямо положени-ето на ръцете в пространството прави едната пълна, а другата празна. Обикновено тялото се прехвърля последователно от едната към другата ръка и обратно за по-малки или за по--големи периоди от време в зависимост от ефекта, който търсим в движението. В бой често това прехвърляне става рязко, но усещането за пълно и празно е необходимо да се изгради в практикуването на плавните движения на формата или упражненията с партньор. Разбира се, когато говорим за "пълно"'и ."празно" имаме предвид цялостното положение на тялото в пространството, но тъй като ръцете и краката имат основно място в установяването на контакт с противника и усета за неговото движение, то е хубаво да се наблегне в разбирането на този принцип именно при тях. Движението на крайниците се поражда от движението на трупа, както беше изяснено по-напред. За усещането на "пълно" и "празно" имат значение също така и други елементи, като например положението на дланите, положението на китките, начина на свиване и завъртане на юмрука, нивото и изместването на лактите и на раменете и Т. Н.
Основно място заема синхронът между всички тези елементи. Понякога промяната на само един от тях води до промяна в характера на цялото движение, на неговия ефект и бойно приложение. Повечето от тези неща не се поддават на теоретично описание и обяснение. С практикуването търсe-щия изгражда свой собствен усет и нагласа, които му помагат сам да открива и поправя своите грешки. Разбирането за правилното движение идва, като просветление постигнато само за един миг. То е тотално и обхваща цялото съзнание. То не е свързано с мислене и расъждение, с тълкуване и интектуално вманиячаване. Правилното движение е като прозрение, което се случва или не се случва. Ти трябва да бъдеш подготвен за него и изучаването и практикуването му е точно тази подго-товка. Преди да си го усетил не можеш да го разбереш /инте-лектуално/. Преди да си го почувствал, не можеш да го осъзнаеш, но трябва да бъдеш достатъчно подготвен, за да можеш да го разпознаеш, когато то наистина се случи.
Затова се казва, че в съзнанието трябва да се съхранява един непрекъснат стремеж да разбереш. Но този стремеж те прави чувствителен. Той ти позволява да следваш движението и да му се наслаждаваш. Това е едно любопитство, едно търсене, което обаче не е настойчиво. То е изчакващо и следващо промените. То изключва противопоставянето и неудовлетво-реността. Всяко практикуване трябва да те поглъща. Ти да се превръщаш в това практикуване и да се наслаждаваш. Да съхраняваш интереса си към него, непрекъснато да откриваш по нещо ново и различно. Тогава ти си в състояние да го постигнеш, да разбереш движението, да го откриеш и то да се случи с теб. И това е индивидуално за всеки. Индивидуален е пътя, по който върви всеки и той е твоя собствен път. Затова и никой не може да ти даде точна препоръка, програма" техника или каквото и да е било друго учение. Ти сам си онова, което разбира, пътя, по който се разбира и това, което трябва да бъде разбрано. А защо и Тайдзи да не ти помогне за това!?
ГЛАВА V
ОТПУСНИ РАМЕНЕТЕ И ЛАКТИТЕ
В това правило става дума за доста често срещана грешка у практикуващите бойни изкуства или по-точно обучаващите се в тях. Раменете и лактите са точки в човешкото тяло, които винаги и най-вече съдържат напрежение. Във всяко движение днешния среден човек влага напрежение в ръцете си. Дори и едно кратко почесване или вземане на молив, който е толкова лек. Или дори само опиране на ръката до някой предмет са свързани с мускулно стягане и ставно напрежение в ръката и гърба. Да отпуснеш раменете и лактите, означава да се осво-бодиш от това първоначално натрупано или придобито напрежение. Дори ако в момента направите опит със себе си и отпуснете раменете и лактите независимо в каква поза на тялото, ще усетите неподозирано за себе си спокойствие. Факта, че не сте го открили до сега говори ясно за всеобщата напрегнатост и излишна нервност, поддържана в крайниците. Забелязали ли сте, колко много човек се движи, когато стои или седи на едно място? Истината е, че човек се страхува да спре да се движи. Даже и когато се опитва да бъде спокоен, върти химикалката си, кръстосва крака, пристъпва от един крак на друг, плете пръсти и всичко това би трябвало да означава спокойствие. Ако спре движенията на крайниците, очите не спират. Те непрекъснато търсят, въртят се, опипват.
Очите никога не спират, дори и когато спим, тяхното движе-ние ражда сънища, в които отново се движим и действаме. Човек се страхува да спре движението тотално, защото изчезват мислите и оставаме насаме със себе си. Свикнали сме да приемаме, че движението е живот и ние се движим. но непрекъснато влагайки излишна енергия и това ни умо-рява, уморява ни все повече и повече, макар да не му отдаваме значение във забързаното си ежедневие. Ние натрупваме тази. умора в тялото си с всеки изминат миг и то старее все повече и по-бързо. За да се срещнем със себе си, за да работим върху вътрешното си аз и духовното си израстване, трябва да спрем движението. Трябва да спрем тотално движението и от там мислите спират. Това се получава с отпускане. Като начало отпуснете само ръцете си дори само за един момент. По-чувствайте напрежението в тях и после ги отпуснете. Ще усетите спокойствието и равновесието, което ви носи това отпускане.
Тоталното спиране на движението на тялото се използва, като техника при упражненията и позите за статична меди-тация. Това е единия път за духовно развитие. При различните окултни школи позите са различни, но общите принципи се запазват. Движението на тялото се спира за да се отдели вни-мание на вътрешната активност, да се усети вътрешния живот, да се изследва състоянието отвътре. При Тайдзи и другите техники за динамична медитация се използва другия път. Той е коренно противоположен, но също така верен, както и този на статичната медитация. Те са като две страни на единната сила, която може да се появи, като Ин и Ян енергията. Едната изгражда другата и съществува винаги заедно с нея.
При практикуването на Тайдзи се цели да се постигне тоталното движение на тялото. Цели се движението на всяка частица в синхрон с другите и същевременно нейното са-мостоятелно движение в пространството и спрямо всички останали. Умът не е в състояние да възприеме нито тоталното спиране, нито тоталното движение. Той се изключва. Той изчезва. Обръща се навътре, за да осъзнае вътрешния свят, за да създаде вътрешна хармония и съвършенство.
Ако искаме да постигнем някакъв положителен ефект, трябва това практикуване да се превърне в ежедневие. Движе-нията ни трябва да бъдат отпуснати, за да усещаме тялото си компактно, и да не губим енергия в излишно натоварване и напрежение. Обикновено, за да свършим една работа влагаме значително повече усилие, отколкото е нужно за това. Едва с придобиването на известна рутина в действията, започваме да се отпускаме и да усещаме къде да вложим повече сили, и къде са нужни по-малко от тях. Ако още в самото начало на овладяването на тази работа се отпуснем, адаптирането към нея би могло да стане значително по-бързо, като това в никакъв случай не става за сметка на качеството. Липсата на излишно усилие не означава липса на увереност в движенията. Опитайте със себе си и ще откриете поразителен ефект. Когато тялото е отпуснато и движенията плавни, ние сме чуствителни към външния свят, усещаме го. Избираме най-доброто си поло-жение в пространството спрямо заобикалящите ни предмети и действаме уверено и точно. Отпускането и ежедневните дейности носи уравновесеност на реакциите и осигурява винаги трезва преценка на обстоятелствата.
Опитайте когато сте изнервен и ядосан, когато ругаете някого или ви блъскат в трамвая - отпуснете раменете и лактите си. Това е толкова просто, след като сте го направили веднъж. Но за да го постигнете, трябва да опитате. По този начин всяко, дори и най-елементарното движение, като вди-гане на ръката например, би могло да стане по-чуствително към външния свят, по-живо, по-истинско.
При практикуване на различни видове бойни изкуства, ръката често се държи стегната, а рамото вдигнато. Ръцете и гьрба непрекъснато се напрягат и изразходват сила. По този начин движението става мудно и сковано. Мускулите и сухо-жилията от своя страна се нуждаят от натренираност и закалка, която се постига с много уморителни и понякога неприятни упражнения. По този начин тялото се мъчи непре-късното да преодолее някаква бариера, все по-висока и по--висока и се уморява все повече и повече. Това неизменно влече агресивност, изнервеност. Човек се чувства винаги неуспял и винаги бързащ за нещО. Нарушава се неговия вътрешен баланс и той става различен от своя естествен център. Това намалява чувствителността на тялото към външния свят, намалява адекватността му към измененията в средата. Тялото непрекъснато се чувства неудобно и когато влезе в бой, човек е нервен и сприхав. Той непрекъснато губи нервите си, равновесието си, жаден е за насилие, победа и може би кръв. С практикуването на Тайдзи ефектът е съвсем различен. Тялото и духът се запазват уравновесени и хармонизирани. Желанията и сблъсъците с външния свят, ако възникнат, не биват подтискани изкуствено, а се включват в общата хармония. Те се канализират и започват да работят за пълноценното и цялостно изграждане и реализация на човешката личност. В това се състои и голямото практическо значение на този принцип.
По отношение на отпускането на раменете, често се пра-ви една грешка, която води до неразбиране и значителни трудности при начинаещите. В същност по-правилно би било да се каже, че се отпускат мускулите на гьрба около лопатките. По този начин усещането на практикуващия е за тежест в раменете. Същевременно ръцете биха могли да се вдигнат високо над главата и пак да бъдат отпуснати. Разбира се напрегнат е този мускул от горната страна на рамото, който вдига ръката, но само той. Няма никакво излишно натоварване и напрежение. Дори се случва н~чинаещите, когато за първи ПЪТ усетят отпускането на раменете, да казват, че раменете ги болят. Това е добър знак за техния напредък и показва, че движението се изпълнява правилно. Разбира се "болката" е тяхно вътрешно усещане, което поради непривичността му са склонни да оприличат с нещо неприятно. Ефектът обаче е, че отпускането премахва умората и води до възстановяване на равновесието в жизнените цикли и енергии на тялото. Казва се, че в Тайдзи движението /независимо дали е защита или атака/ идва от тялото, от корема, от гръбнака и т. н. Този ефект или усещане при практикуването също се получава вследствие на отпускането на раменете и лактите. В съчетание на другите принципи при правилното практикуване съществува усеща-нето за липса на крайници. Тялото е цялостно и правилното му пространствено положение е резултат от минималното изразходване на енергия при движенията в непрекъснат баланс: ляво-дясно, горе-долу, напред-назад.