кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

English languageБългарски език
Защо и какво си плащам в залата по бойни изкуства?!
« Назад

Защо и какво си плащам в залата по бойни изкуства /квун*/?!

Който познава културата на Изтока знае, че големите учители приемат ученици по изключително консервативен начин и подлагат бъдещите си възпитаници на тежка процедура по приемане в семейството. Митовете за изпитващата процедура за разкриване на морално етичните качествата на кандидатите дава храна в киното и литературата стотици години след самите случки. Тези, които търсят лесен достъп до бойните изкуства и бързи резултати, успяват за сметка на огромни вложени от тяхна страна средства и, ако изобщо майсторите ги допуснат, го правят поради финансови причини и ги превръщат донори, не в доверени ученици. Другото е ширпотребата и комерса, които завладяват света и посредством бизнес маркетинг стратегии и реклама се превръщат в начин за изкарване на пари чрез експлоатирането  мечтите на хората.

Това е и разликата между традиционните школи и ширпотребата или масовите комерсиални школи с бизнес насоченост. Първите се развиват като общество и клуб по интереси, а вторите като бизнес предприятие.

Често поради многото фитнес, спорти зали и джим-ове бъркат клуба по БИ /квун*, дожо**/ с комерсиално място, където плащаш и тренираш. Приема се, че всичко се продава и може да бъде спазарено на съответната цена. Това е основната разлика, по която можете да познаете стойностното, бутиковото - че не се продава на всяка цена! То има своите правила и традиции, които търпят естествена еволюция, но не са подвластни на моментните пориви на модата.

В традиционните зали днес, за да отидеш на тренировка, влизаш в интернет и намираш училище, а преди години е било нужно да те представят на учителя и след одобрението му да преминеш към тренировки или, ако си чужд, след като те допуснат, минаваш през прословутата тестова система. На мен това ми се случи с моите учители без дори да го осъзнавам тогава и на възраст, когато не съм можел да оценя това – правя го днес. Тренировките ми по Тайдзи цюан започнаха, когато моят близък приятел и ментор Валери Иванов ме представи на вечеря в дома си на големия майстор +Красимир Димитров–Китаеца. В това време на тренировки често идваха и хора почти от улицата, но винаги след препоръка от някого и с името на поръчителя си! Такова бе времето.

Стигнах до първия си учител по Кунфу и Джийт Кун До  +Адриан Недялков също, защото бях заведен от негов ученик, приятел на учителя ми по английски в прогимназията.

При учителя по езотерични практики, акупунктура и масаж Александър Самунджи и Уинчун майстора Добрин Василев попаднах по подобен начин - с препоръка от приятел, с когото тренирахме бойни изкуства.

Майсторът по Уинчун Нино Бернардо ме допусна до събеседване под формата на „да изпием по питие” благодарение на моя ученичка, която го познаваше много добре и чак след това бях допуснат до трениране в дома му.

С майстора по Ескрима и Джийт Кун До – Любомир Йорданов се познавахме от дълги години, защото посещавах като участник неговите обучения и семинари и ми отне около 15 години да ме приеме за свой личен ученик. Той е известен с широкия си кръгозор и толерантност, но и с изключителната си система за морално и етично тестване на учениците си, даже когато са вече приети.

Тези тестове не са като в училище „.. а сега извадете лист и химкалка..” и дори мнозина не разбират, че биват тествани и изпитвани под формата на разговор или дори като начин на реакция пред учителя.

Това показва, че моралните стойности на бойните изкуства се предават по традиционния начин посредством дори и личен пример. От къде е породена тази параноична традиция за изпитване на учениците преди да бъдат приемани?! От това, че едно време са ги приемали в семейството на майстора и са обучавани и живели като част от фамилията му (някои,  като ратаи).

По-късно, от края на 19 век до средата на 20 век са били пускани в задната част  на магазинчетата на учителите, където последните паралелно са преподавали на избраните ученици, докато са си вършели служебните задължения.

Това е било вид допускане в семейството и не случайно степените при китайските бойни изкуства често изразяват родствена връзка както при мафията. Учениците са приемани в семейството, а най-приближените са били припознавани като природени синове и дъщери във фамилията на майстора. Тази традиция е запазена и досега на Изток в некомерсиалните школи.

Днес си мислим, че със световната глобализация е настъпила промяна в начина на мислене при традициите и манталитета на учителите, но да не забравяме, че на Изток традициите са много силни, а майсторите принадлежат все още към старата школа и промяната изисква повече време от нашия живот.

Тези учители, които са се комерсиализирали, въпреки своята отвореност за широката аудитория, пазят есенцията на учението си за тесния кръг ученици-инструктори, които като апостоли ще го продължат, а широката обща маса няма да има достъп.

Всеки, опитал се да прескочи тези естествени бариери, поставени от общностите и майсторите, среща сериозен отпор и при проявена упоритост освен с нерви и усилия се разделя и със сериозни суми.

Съвременните западни начини на промотиране и представяне на бойните изкуства дават възможност на широк кръг от хора да се докоснат до учението и да го вкусят. Това обаче е само повърхностно, за да се предизвика интерес и търсене, а в последствие нуждата от по-задълбочено изучаване да привлече повече клиенти. Разбира се на Изток, ако този процес не е под шапката на държавата, развиван под форма на спорт /за свободно време, аматьорски или такъв за високи спортни постижения/, култура /ритуали и традиции/ или специализирана употреба /полиция, армия, охрана/, то той се развива в традиционните школи и във фамилиите на майсторите.

Тези изконни традиции не са отмрели в традиционните бойни изкуства, а просто са се разширили, за да направят предверието на източните консервативни изкуства по-широки. Достъпът си остава също толкова труден, само че по западен маниер изглежда измамно близко да се срещнеш с учението и майстора, но всъщност дълбочината в контакта с тях е плод на взаимна химия.

Защо говорим за тези ценности и защо нищим паралела между традиционните и съвременните бойни школи и подходите за съществуването им?

Защото хората плащат такса за обучението си в днешно време и придобиват усещането, че са купили знанието и учителя, като че ли можеш да си купиш умение, любов и доверие.

Ние си плащаме, за да може това място да съществува и да имаме възможност да практикуваме и да се докоснем до знанието посредством учителя, не да ги купим.

Едно време училищата са били отворени през цялото време и не се е плащало за обучението, а се е стажувало или чиракувало, за да се отблагодариш на учителя си. Днес залите се наемат за определени фиксирани часове и има необходимост от строга структура на обучение като процес, поради ограниченото време за контакт мужду учител и ученик. Едно време пък и днес, когато си близо до учителя си, прекарваш време извън тренировката с него и разбираш начина му на мислене, присъстваш в начина му на живот и се учиш и невербално от него. За това и бойните изкуства се наричат „начин на живот“. Учителят ти не те учи само на бойни техники, а и на виждането си за света и живота, на философията си за нещата.

Днес парите за такса или членски внос са, за да дадеш възможност на себе си да учиш, като допринесеш за физическото съществуване на институцията, а не да купиш знанието.

Често в традиционните школи учителят помага на адептите, които са с голям потенциал и желание, но са бедни,  да тренират без да плащат. Тази човеколюбивост не съществува в модерните комерсиални школи, защото те са бизнес ориентирани. Изобщо отношението към ученика в традиционните школи е като към семейство, а в комерсиалните - като към клиент. От клиента ти си зависим и „клиентът винаги има право”, а в традиционната школа учителят е в центъра на процеса. Първото създава излишно его у практикуващия като му дава изкуствената увереност, че с пари всичко се купува и че всичко си има цена, докато в традиционните школи се интересуват не от количеството, а от качеството на учениците си!

Да, това не е модерно и така са се загубили много школи, а са оцелели и са популярни такива, които са избрали комерсиалния подход. Така е днес - дори и духовността е впрегната в бизнеса! За да си по-духовен от другите трябва да си в по-модерна и известна школа, да си по-близко до източника-учител, да си по-духовен като изкараш повече изпити, за което се плаща екстра, разбира се!

Тогава не се ли губи основната идея на бойните изкуства? Масовката и комерсиализацията винаги изкривяват  нещата, въпреки че привидно дават усещане за достъпност и отвореност. Учението винаги се крие само, не защото някой съзнателно го крие.

Друго нещо, поради което днес се ползват пари, за да се учиш на непреходни и духовни ценности, е ангажираността! Няма друг начин в днешно време да ангажираш някой, който все още не се е разбрал със себе си, освен с това, което е конвертируемо днес – парите.

Баща ми разказва анекдот – притча, която помня и днес: „ ако дадеш съвет на някого, ей така, от добра душа – той няма да те чуе и е склонен да го омаловажи и да не те разбере, но ако му вземеш 20 стотинки например, ще привлечеш вниманието му и ще те чуе“. Защо?! Защото ще очаква, че за тези 20 стотинки, дори и нищожни, ще получи нещо ценно и, тъй като е негово решението да си плати за съвета, ще го чуе на всяка цена. Когато човек сам реши да си плати, непременно ще те чуе – така му ангажираш вниманието и, ако той пожелае да те разбере, ще намери и начин как да разреши проблема си!

Хората днес не вярват в безплатното, защото за тях то все едно няма стойност и не си струва.

Защото всичко, което могат да съизмерят днес, е само чрез парите, но това е само начинът, а не Знанието!

Поемането на отговорност към самия себе си и учителя се прави като собствено волеизявление чрез даването на членския внос/таксата за клуба. Това е и вододелът, в който човек сам  взима решение. Актът на това да се разделиш с нещо скъпо за теб и да го споделиш с друг в името на това, което искаш да научиш, те кара да се обвържеш с намерението ти да учиш и да го изразиш официално пред останалите.

Често, когато някой майстор в традиционна школа реши, че не си достоен или се разминете, те праща в друга школа или намира начин да те отпрати чрез дипломатична причина, обикновено резонна. Така изпитва и упоритостта, и постоянството, и решителността за учене – изобщо намеренията на ученика. Така ученикът винаги има шанс чрез упорство и постоянство да спечели благоразположението на учителя, но волята винаги е от страна на ученика. Никой вместо него не може да прояви желание за учене. С пари знание не се купува, това е малка отплата за възможността да се компенсира загубеното време, усилия и вложената енерги в процеса на обучение.

Непреходните ценности, като морал, етика, традиции и знанието нямат физически измерения за стойността си, но са най-скъпото нещо на света! Това превръща индивида в човек, а него самия - в изкусен! За това и се наричат бойни „изкуства“, което идва от „изкусно“, не - от „изкуствено“!

Не на последно място връзката между учител и ученик в традиционните школи е сърцето, а при комерсиалните са парите. Когато видите, че единственото, което ви свързва с учителя и школата Ви са парите и касичката, ще го почувствате веднага и ще разберете непреходните стойности, които ви липсват.

Парите са разменно средство в материалния и физически свят, но те не са точката, около която се върти обучението, а само неизбежен за днешното време компонент на редицата други в целия процес. Ако учителят изисква и очаква само плащане без ангажимента за морален кодекс и етика на отношенията и следи развитието на ученика си само във физически план, то има нещо дълбоко сгрешено. Това и е разликата със джим-овете и фитнес залите – там развитието ти се свежда до физическо и никой няма грижата за духовното в теб.

Древният начин за развитие в школите по бойни изкуства е най-близък до това, което наричаме „бутиков“, а ширпотребата винаги е била масовка, която не отчита индивидуалните особености на индивида. Така се пречупва човекът по системата, а няма учител, който да адаптира системата за конкретната личност. Съобразяването на програмата с индивида е арт процес на моделиране съобразно личността и физическите възможности, което изисква първо - познаване на материята, второ - свободно боравене с нея и трето - доверие и задълбочен контакт при общуването ученик–учител. Никоя стандартна програма не може да отчете индивидуалните особености, които могат да бъдат уловени от умелия учител. Не учението е важно, а учителят – това се отнася за всяка сфера!

Парите могат да ти дадат възможност да достигнеш до това, което е умението или техниката, но без всичко останало то ще си остане на ниво занаятчийство и никога няма да мине в зоната на изкуството. Това е и разликата между уличния бияч и майстора по бойни изкуства - и двамата са умели в боя, но докато при единия е просто як бой и само това, то при другия е ювелирно и изкусно майсторство, което ще те научи да живееш по-добре и в този смисъл е не просто набор от техники, а начин на живот!

*Куун или квун е произношението от кантонското произношение на китайския йероглиф: новопис 馆 и старопис 館 и означава училищна стая в старото си значение или днес е сграда, магазин и др.

Кунфу куун 功夫館 означава кунфу училище.

**Доджо 道場 е япоски термин за зала по бойни изкуства и на китайски звучи , като Даочан означава „място за пътя” – или в художествен превод „мястото където можеш да откриеш пътя”.

Божидар Станчев

2016г.

кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

^