кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

English languageБългарски език
Шаолин цюан

Шаолин Цюан

少林拳

История на манастира

на снимката: лаошъ Валери Иванов и дзяошъ Искрен Душков



Манастирът Шаолин е построен през 495г., по време на династия Северен Уей, със заповед на император Сяо Уън. Разположен е в сенчеста долина в подножието на планината Шао Шъ, провинция Хенан. Може би затова така са го нарекли “ Шаолин “ – “ Млада гора “. Строежът е ръководен от индийския монах Батуо 跋陀, който става игумен на манастира. Той се приема за първия свещенник, донесъл официално Будизма в Китай. Хиляди хора от цялата империя се стичат,за да слушат проповедите на Батуо и Шаолин придобива огромна популярност, но тя е незначителна в сравнение с това, което ще му отреди съдбата по – късно.
 Тридесет години след тези събития, в манастира пристига друг индийски монах – Бодхидарма 菩提达摩. Защо не остава в будистката обител е трудно да се каже, но той се заселва в една пещера над храма и остава там девет години, за да създаде ново будистко течение – началото на учението Чан ( на яп. “ Дзен“ ). Легенда гласи, че от дългите дни на медитация, ликът му се е отбелязал върху един каменен блок. По – късно той е пренесен в манастира, в “ Залата на хилядата буда “ и е наречен “ Камъкът на сянката “. Бодхидарма 菩提达摩 стига до извода, че неговите последователи трябва да издържат на изморителните пътувания из страната и създава серия от упражнения за концентрация на “ сърцето и ума “. Погрешно е мнението, че Бодхидарма е владеел някакво бойно изкуство, което по-късно показва на китайските монаси. Това обаче в никакъв случай не омаловажава неговата роля в създаването на шаолинското у – шу 少林武術.


Трябва да се отбележи че, някаква проста система на бой е имало още при по – ранните династии. Тя е била практикувана и от монасите – бойци, които са защитавали манастира. Именно смесването на тези примитивни техники, с въведените от Бодхидарма упражнения и медитация, полагат основите на една легенда – Манастира Шаолин и неговото у – шу 少林武術. Историята на храма може да изпълни стотици томове, но едно събитие винаги ще стои на почетно място, защото то променя историята на цял Китай. Периодът е началото на седми век. На власт е династия Суй / 581 – 617 /г. Империята е разклатена от непрекъснати въстания и много бунтовници са подложени на жестоко преследване. Един от тях, на име Ли Шъмин, е спасен от 13 монаси от Шаолин, които разбиват цяла дивизия на управляващата династия. Малко по – късно този мъж застава на престола на най – могъщата династия, съществувала в Китай – династията Тан. Тази история е изсечена в скала близо до манастира и под нея стои личният печат на императора. От богатствата, които се изсипват над храма, монасите приемат само по една дреха и сервиз за чай. С императорски указ им е разрешено да развият собствена бойна система, а техният брой нараства на хиляда и петстотин, като петстотин са монаси – бойци. Отпада забраната за използване на месо и вино, а самият храм получава титлата “ Първи манастир в Поднебесната “.
 През вековете манастирът е опожаряван много пъти и пак е въстановяван, като най – новите сгради датират от времето на династиите Мин и Цин /1368 – 1911/г.
 Много манастири започнали да претендират за славата на Шаолин, а някои дори се нарекли така. Съществували са още четири храма, носещи това име. Най – известният е бил в провинция Фудзиен и е наречен Южния Шаолин.
 През годините на културната революция, монасите са изгонени от храмовете и манастирите. Шаолин също опустява. Едва през 1979 година оцелелите монаси се завръщат в будистката обител.
 Днес манастирът е една от големите туристически забележителности в Китай и ежегодно се отпускат средства за реставрация и поддържане на храмовия комплекс.

 

  Бойните изкуства

 Развитието на бойните техники в манастира Шаолин е преминало през много етапи. Започвайки от няколко прости движения, У-ШУ постепено се превръща в строга система, основана на определени философски разбирания. Смята се, че първоначално  са съществували осемнадесет техники, известни като “Осемнадесетте ръце на Лохан*” 罗汉十八手. Те са се отличавали с бързи и сравнително прости движения, изпълнявани в няколко основни позиции. Тази характерна черта и до сега отличава шаолинското У-ШУ от другите стилове и бойни изкуства. През вековете техниките са се  развивали и обогатявали, достигайки завършеност в  пет основни стила: Тигър, Дракон, Жерав, Змия и Леопард. Всеки един от тези стилове се базира на движенията и защитните реакции на даденото животно. Счита се, че всеки един от тях развива определена страна на човека като цяло ( гъвкавост, бързина, сила, дух ).  Съществували са разбира се и други форми, но повечето са останали някъде във времето.
Голямо внимание при тренировката се е отделяло на заниманията с различни оръжия. Будизмът забранявал носенето  и използването на оръжия, което принудило монасите да превърнат обикновената тояга в средство за самозащита. Попаднала в ръцете на опитен боец, тя била смъртоносна за враговете. След създаването на династия Тан, лично императорът разрешил на монасите да използват метални оръжия. Копието, алебардата, меч и сабята станали неразделна част от практикуването на У-ШУ. Постепенно бойните умения започнали да се разпространяват и извън манастира, давайки основата на външните стилове ( в китайските бойни изкуства стиловете условно се разделят на вътрешни и външни ).
Днес традицията отстъпва място на спорта. Състезателните правила налагат много ограничения и норми, които спират развитието на практикуващия, а няма ли развитие и промяна, краят е предизвестен. Смисъла на У-ШУ не е в доказване на нещо, а в търсене на Пътя. Пътят, който започва  преди педнадесет века някъде в Китай, някъде в една “Млада гора”…

кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

^