кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

English languageБългарски език
Фу Юе и манастирът Шаолин
« Назад

Със завземането на Китай от монголците през XIII в. манастирът Шаолин бил разрушен. Били изгорени много от постройкитие на манастира, а монасите, които до това време наброявали около потстотин, останали дори по-малко от стотина. Сякаш наближавал голям упадък в доскоро славната обител, когато за настоятел на манастира бил назначен  Фу Юе, една от най-значителните фигури не само в историята на Шаолин, но и на целия будизъм в Китай.

Още като юноша Фу Юе, носейки фамилията Шан в роднато си провинция Шанси, и едва десетгодишен, проявявал забележителни способности, като предизвиквал удивлението на околните. Например, можел да запомня огромни текстове след като само е хвърлил един поглед върху тях. Това било наистина необикновено, още повече, че голяма част от древните конфуциански и будистки канони представляват сложни дидактически и доктринални трактати със силно разклонена структура и за научаването им наизуст на много от последователите били необходими не месеци, а години усилен труд. Но младежът не само ги запомнял, но успявал достъпно и точно да обясни техния скрит смисъл. Затова още като малък хората започнали да го наричат с прозвището „мъдрото дете”. С такива знания и възможности явно го очаквала завидна чиновническа кариера. Неочаквано за всички обаче, той решава да се отдели от света и да приеме монашеското име Фу Чой, като в продължение на няколко години се обучава при известни будистки наставници. Фу Юе не се интересувал единствено от „Пътя на Буда”. Още от ранна детска възраст учил военни /бойни/ изкуства от различни скитащи войни – наемници, като благодарение на своите способности овладял няколко от формите /комплексите/ на бойна практика, които по традиция се отнасят към манастира Шаолин.

Славата на Фу Юе като познавач на будистките канони, мъдрец и носител на тайното Знание, постепенно достигнала до императорския двор. Така с императорски указ той бил назначен за настоятел на манастира Шаолин. Първата работа на новия настоятел била да събере разбягалите се монаси и да възстанови отново изгорелите постройки. Фу Юе провеждал и регулярните за настоятел будистки проповеди. На тях постепенно  започнали да се събират и да присъстват не само послушниците от манастира Шаолин, но за да се докоснат мъдрите думи на учителя идвали и все повече монаси от съседните манастири. Манастирът Шаолин  и неговите околности отново започнали да наподобяват малко манастирско градче. През 1312 г. Фу Юе бил назначен за императорски съветник по просвещението и културата, а след това за губернатор на княжеството Дзин. За първи път настоятел на манастир имал и толкова граждански и държавнически титли. Манастирът се развивал с такива темпове, че вече не можел да побере всички желаещи да се присъединят към манастирската общост. Затова с решение на Фу Юе били създадени отделни и своеобразни филиали на манастира Шаолин в Хълин, Чанъани, Янму, Тайюани и Лоян. От манастирът Шаолин в Сушан във филиалите пристигали наставници, които проповядвали будизъм, а заедно с тях пътували и преподавали и много инструктури по военни /бойни/ изкуства.

            Изкуството на „Шаолинския юмрук” се разпространило заедно с разрастването на манастира. Фу Юе се прославил като един от най-големите реформатори на шаолинския стил в бойните изкуства. Негова първа задача било да адаптира стила към всички възрасти и категории монаси, които се намирали по това време в манастира – от старци до деца. До този момент сложността на „Юмрука на Шаолин” била такава, че с него можело да се занимават само физически здрави и силни хора, а „вътрешното” изкуство /овладяването на изкуството в дълбочина/ било толкова сложно, че изисквало не по-малко от десет години усилена практика. Сле като станал настоятел Фу Юе с помощта на най-добрите наставници в манастира, създал два нови комплекса /форми/ от движения, които по-късно прераснали в отделни нови стилове. Първият от тях бил наречен Жуанцюан /Юмрук на меката техника/, а на другия било дадено името Чаншоуцюан /Юмрук на дълголетието/. Двата нови стила били създадени на основата на традиционния шаолински стил Хунцюан /Червен юмрук/ и на шаолинския Тайдзицюан /Юмрук на Великия предел/, като за последните два стила трябва да бъде разказано отделно. Дълго време именно те съставлявали основите на военното /бойното/ изкуство на манастира Шаолин. Те били основните приоми в практиката на монасите-войни доколкото Хунцюан обхващал основите в използваните по онова време  бойни приоми, а шаолинският Тайдзицюан наблягал върху регулиране на съзнанието и психическото здраве на монасите. До този момент тренировките в стила на Шаолин започвали с упражнения в Хунцюан, което обяснявало удивителната систематизация, поетапност и прецизност в обучението като тренировката преминава от най-простите навици за предвижване и удари до сложната работа с енергийната форма и регулиране на съзнанието. Целия стил Хунцюан е разделен на два подстила – „Малък червен юмрук” и Голям червен юмрук”, като последния от своя страна се разделя на четири комплеска, всеки един от които представлява нов етап в усвояването на стила. Точно в комплекса на „Малкия червен юмрук” са събрани Осемнадестте канонически форми на Шаолин – „Осемнадестте ръце на Архатите”, които след известно модернизиране по времето на Фу Юе започнали да се наричат „Осемнадесет пораждащи форми”. „Малкият комплекс” е сравнително прост и се основава на удари с дланите, а също така и на „пронизващи” удари в корема и гърлото. И ако „Малкия комплекс” в равна степен съчетава в себе си меки и твърди движения, то „Големия червен юмрук” обръщал особено внимание на твърдия стил. Тази твърдост /„яростност”/ на стила се увеличавала с всеки следващ комплекс. Той включвал в себе си множество скокове, подсечки, стремителни промени в нивото на атака, завъртания, движения за чупене и удари в болезнени точки. Междувременно последните комплекси на „Големия червен юмрук” били толкова сложни, че далеч не всеки монах бил в състояние да ги усвои. Такава била основата на бойното /военното/ изкуство на манастира Шаолин до времето на Фу Юе.

Другият комплекс – Тайдзицюан от манастира Шаолин – представлява истинска загадка за историците и изследователите на китайското военно /бойно/ изкуство. Откъде би могъл да се появи той, след като времето на създаването на Тайдзицюан се отнася чак към ХVІІ в.. Според една от версиите, създаването на Шаолинския Тайдзицяан се преписва на същия този Фу Юе, който го въвел като задължителна практика за достигане на чистота на съзнанието и „истинност в мислите” от страна на монасите. Коплексът не бил голям – само шестнадесет движения. Но сред тях срещаме шест от основните форми, или приоми, които след това влизат в знаменития стил Тайдзицюан, който се оформя в селото Чъндзягоу.

Някои смятат, че това съвпадение в използваните бойни приоми се обяснява с това, че някои от каноническите приоми във военото /бойно/ изкуство били толкова ефективни, че се ползвали от много майстори, а самите стилове често нямали нищо общо помежду си. Тайдзицяан от манастира Шаолин се изпълнявал от монасите във вид на плавна последователност от движения, като за разлика от съвремения Тайдзицюан всички те имали боен характер. Именно Фу Юе е един от първите, които започнали да съчетават във военната /бойна/ практика стремителните приоми на боя с плавните движения за регулиране на диханието и изчистване на съзнанието.

 

В практикуването на „Юмрука на дълголетието”, създаден на базата на Хунцюан и Шаолинския Тайдзицюан, Фу Юе приложил четири основни принципа:

Първият от тях гласи: „Като основен фактор в боя използвай своето внимание, а силата изпозвай само като спомагателен фактор”. Това означавало отказ от използването на грубата твърда сила, която можело да се срещне в Хунцюан, където всеки удар се нанасял с максимално напрежение и усилие. Именно съзнанието и неговото духовно напрягане трябва да стимулират изхвърлянето на вътрешното усилие – дзин, което позволява да се откажем от използването на обикновеното мускулно усилие. При това, бъдейки реалист, Фу Юе не съветвал да се отхвърля изцяло физическата сила, каквито указания започват да се срещат в наставленията по-късно.

Настоятелят на манастира Шаолин се съобразявал с нуждите на обикновените монаси, като се опитвал да използва за нуждите на бойното /военното/ изкуство духовния опит на монасите и умението им да се съсредоточават в максимална степен. Принципът на Фу Юе бил прост и ефективен: трябва да се използва физическата сила само на три десети, а останалите седем десети да се получават в резултат на използването на силата на волевия импулс, като своеобразно съзнателно „преживяване” на удара, чрез нанасянето му от вътрешността на собственото съзнание. В следствие на това, без да изгубва от своята мощ, стилът започнал да използва меки и плавни избягвания и маневри с съответсвие с редица принципи от вътрешната медитативна практика на монасите.

Вторият принцип на Фу Юе бил: „В началото изпълнявай приома бавно, а след това бързо, отначало отпуснато, а след това напрегнато /стегнато, със сила/.” Двата комплекса – „Юмрукът на мекото движение” и „Юмрукът на дълголетието” били построени във вид на завършен цикъл за тренировка. В началото тялото се загрявало с бавни и плавни движения, които се изпълнявали абсолютно отпуснато. След това скоростта на изпънение на приомите се увеличавала, те се изпълнявали с все по-голямо напрежение като заедно с волевия импулс започвала да се използва и физическа сила.

Третият принцип на Фу Юе изисквал преимуществено използване на прости предвижвания и работа с ръце, което в общи линии отразявало тенденцията в развитието на Шаолинцюан – насоченост към простите и праволинейни движения и отказ от показните и слабоефективни приоми. Заедно с това непретенциозността на построяване на комплексите позволавала тяхното овладяване както от възрастните монаси, така и от тези, които трудно запомняли сложната последователност от движения.

Последният – четвърти принцип изисквал всестранна тренировка на тялото. Отново и отново шаолинските патриарси повтаряли постулатът за единството на духовното и физическото развитие - „на тялото и на сърцето”. Затова Фу Юе започнал да обръща особено внимание на присъствието в тренировките на монасите на особени вспомагателни методики, наричани „гун”, от една страна, насочени към тренировка на различни части на тялото /укрепване на пръсти, лакти, колене, структурата на „пробиващия удар”/, а от друга страна такива, развиващи психическите сили на човека. Гениалната и същевременно елементарно проста идея на Фу Юе – да съчетае в един комплекс бойната /боевата/ тренировка и медитативно-духовната практика, меките и бързите движения, работата на съзнанието и физическите усилия – бързо намерила своето място и оказала решаващо влияние на цялото последващо развитие на „Юмрука на Шаолин”, а двата комплекса „Юмрука на мекото движение” и „Юмрука на дълголетието” – били наричани „най-голямата ценност в бойното изкуство на манастира, която на трябва да бъде преподавана навън”.     

   

Малък превод от руски на част от книгата „Шаолинско ушу” от Е.В.Чертовских и Е.И.Глебов

кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

^