кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

English languageБългарски език
Методът Сюангуей
« Назад

Кратка история на възникване и описание на метода Сюангуей

написана от Валери Иванов, месец август 2009 г.

 

Методът Сюангуей се появява като резултат на взаимодействие и взаимно обединяване на различни течения и методи, школи и учители в преподаването на бойните изкуства и езотеричната /скрита, непопулярна/ традиция и практика. Нейното оформяне и развитие става в началото на 90-те години на 20 в. в България /Източна Европа/ и продължава и до днес като не може да се каже кога и къде точно се е проявила крайната фаза на изразяване на тази тенденция оформянето и развитието на методиката като различна от другите система.

Доколкото Сюангуей е част и от моята лична история трябва да кажа, че през 1989 г. след практикуване и добиване на известен опит в други бойни изкуства /джудо, карате киокушинкай/ започнах да се занимавам с китайско кунфу, доколкото то беше познато тогава в България. Разбира се за младежките си години се насочих към възможно най-популярната и достъпна форма тогава като някакъв доста свободен вариант на методите и тренировките подвеждани под общия знаменател – джийт кун до /стила или методиката на Брус Ли/. Различни учители по бойни изкуства, практикували различни стилове по онова време решаваха, че разбиранията на Брус Ли ги освобождават от бремето да следват определена традиция и да са ангажирани и свързани с определен учител. Те правеха свои школи и събираха ученици като комбинираха удобни за тях движения и техники от различни традиционни или не стилове и направления в бойните изкуства. При почти пълната липса на каквато и да е по-задълбочена информация, Брус Ли беше идол вече на няколко поколения с имиджа си на талантлив боец и филмова звезда притежаващ неподражаем реализъм в изкуството показвано на екрана. Това беше времето, когато много практикуващи се привличаха от неговите идеи и философия, от разбирането му Брус Ли за свободно прилагане на бойните прийоми в зависимост от конкретната обстановка и лични качества на боеца. Ззатова свободата на преподаваните техники и методи се налагаше като необходимо зло в развитието на самородни таланти в бойните изкуства. Прилагането на свободно от традиционните възгледи мислене, свободата на движенията и различните подходи към различните видове физически възможности на тялото се налагаха по-скоро като необходимост в тази среда на дезинформираност и липса на утвърдени учители, отколкото като решение за разчупване на закостенелите рамки на културата в изучаването и преподаването на бойните изкуства. След кратък престой в една от малкото школи по Джийт кун до /която и не просъществува твърде дълго/ се запознах с моя първи учител в кунфу Адриан Недялков като постъпих в групата, която той ръководеше като част от съществуващия по това време Клуб за бойни изкуства „Багатур”. Този клуб представляваше приятелски кръг от четири и пет групи, практикуващи китайски бойни изкуства, водени от различни хора – инструктури, прилагащи различни подходи, методи на тренировка, упражнения и практики, с различен стил на преподаване и различни разбирания за бойните изкуства въобще. С течение на годините повечето от тези инструктури /или поне най-утвърдените от тях/ се ориентираха към различни традиционни направления и стилове, където задълбочиха своите познания, поканиха традиционни утвърдени майстори от чужбина, създадоха линия от ученици, направиха отделни организации като постепенно разшириха своето влияние и престиж в средите на  практикуващите бойни изкуства. За съжаление моят учител почина твърде млад при злополука и това му попречи да стане може би най-активната и ярка част от този процес на развитие на бойните изкуства в България. На 27 години Адриан Недялков ни напусна или по-точно казано завинаги остана с нас. Поклон пред паметта му! Едновременно с тренировките при него започнах да посещавам и тренировките на превърналия се още тогава в легенда български майстор на китайските вътрешните бойни изкуства Красимир Димитров – Китаеца, който ръководеше Езотерично общество „Цин Лун” и школата за бойни изкуства към него. Адриан Недялков беше първият, който преподаваше на мен, моите приятели и колеги  техники по начин представляващ съпоставка между различните варианти. По начин, търсейки тяхната обща същност, а не външни различия в отделните прийоми в различни бойни стилове и направления в бойните изкуства. Той налагаше разбирането, че различни стилове и системи от различни традиции прилагат движенията на тялото по аналогичен начин като разликите са само козметични или външно изглеждащи. В същото време еднотипните движения запазват своя смисъл и основа като начин на използване на техническите възможности на тялото, независимо от наименованията и концепциите наложени от различни стилове и учители в тяхното преподаване. Тези възгледи поставиха пред мен начало на съвършено нова и разкрепостено възприемане на приложимостта в бойните изкуства като нещо универсално и еднакво присъстващо във всички техники. Индивидуалността се проявява само като изява на личната интерпретация на учителя и практикуващия. Едновременно с това Адриан обръщаше внимание и на една друга част от практиката в бойните изкуства – съпоставката с ежедневието в живота и нещата извън употребата на тези движения в тренировъчната зала, обръщаше внимание за основата на движенията, която се корени и обяснява с философията на живота, задълбоченото познание и разбиране на законите на природата, характера на хората, техните възприятия и отношения. Въпреки това, когато започнах да се интересувам от вътрешния аспект на бойните изкуства, Адриан твърдеше, че не ги разбира достатъчно и ме запозна и насочи моите търсения към Красимир Димитров /Краси - Китаеца, както с уважение и любов му казваха всички негови ученици/. И така при Китаеца намерих много повече от езотеричното /скрито, не широко популярно/ послание на бойните изкуства, тяхното скрито от преподаваното съдържание, отношение, философски концепции и разбиране за живота и бойните стилове. Колкото това познание да беше давано по малко, то постави началото на моите търсения  в по-задълбоченото разбиране на всичко онова, което се случва. Същевременно мисленето и практиката ми се приближиха до разбирането за традицията, традиционните методики и системи, основани на дългогодишен опит и предавани с поколения от учител на ученик, които до тогава ми бяха чужди и непознати. За съжаление предаваните традиции и наставления се оказаха доста общи и неконкретни, често с неясен смисъл и контекст, без конкретни указания за тяхното разбиране и прилагане на очертаните принципи. Коментарите бяха малко и непълни, свободни за интерпретация и некоректно тълкуване. Това предполагаше търсене на скрития смисъл в поученията да се прави чрез самата практика и с натрупването на достатъчно опит и житейска мъдрост.

Така методът Сюангуей и онова, което той представлява днес се оформи в процеса на работа в различни направления и стилове на бойните изкуства и с течение на годините. Тренировките, които започнахме да водим самостоятелно, отначало към школата на Краси – Китаеца постепенно започнаха да придобиват някакъв свой характер и бяха малко по-различни от неговите. Смятахме, че хората ни харесват повече така и се опитвахме да бъдем по-близо и по разбираеми за тях с нашите обяснения. След това намерихме ново място за провеждане на тренировки и с благословията на Краси започнахме да събираме отделна група, която той бащински нарече Сюангуей. След години нашата дейност придоби по-очертан и самостоятелен характер и се отдели административно като самостоятелна организация „Кунфу център Сюангуей”. Към 2000 година с приемането на ново законодателство започна регистрация и издаването на лицензи за извършване на спортна дейност от страна на държавата като се наложи регистрирането на клубовете и федерациите като спортни дружества. По този начин според нас изкуствено се разделиха клубовете на такива, извършващи спортна дейност – бойни изкуства и такива, които практикуват бойни изкуства като част от една далечна и по-различна култура, традиция и светоглед. Това изкуствено създадено разделение отдели бойните изкуства от техния спортен /състезателен/ характер. Според нас практикувани като спортове бойните изкуства губят нещо значимо в същността си да приобщават една активна и голяма част от обществото, като действен способ за израстване и развитие на човека, независимо от възрастта, за неговото възпитание и утвърждаване в обществото като пълноценна част от живота. Теоретично и административно държавата направи опит и положи усилия да разграничи спорта и физическото възпитание /министерство на спорта/ от образованието – емоционално и духовно /министерство на образованието/ , като и от грижите полагани предимно превантивно и възстановително за здравето /министерство на здравеопазването/, както и от културата, усещането и разбирането на истински ценните достижения на човешката цивилизация /министерство на културата/. Тъй като в бойните изкуства това е едно органично цяло, то липсата на някой от тези елементи, осакатява тяхното практикуване и води до нежелани последици и изкривяване, както на практиката, така и на хората. Така хората, които създадоха и са част от Сюангуей се опитват да съхранят и да развиват тези неща заедно като откриват вътрешния смисъл в тяхната обща същност. Свободното и разкрепостено мислене, търсене, усвояване на новостите, свързано с разбирането и усещането за традиционното, за неговото влияние, авторитет и ценност постепенно доби някакъв нов завършен смисъл и развиващо се непрекъснато изражение в метода Сюангуей. Практикуването на физическите движения се свързва с изучаването на древнокитайската философия и литература, история, начални стъпки в китайския език и калиграфия, стратегия и военно изкуство, китайски шах и уейчи /го/, изучаване на древните оръжия, старите и традиционни схващания на китайската медицина и акупунктура, масаж и цигун, китайска диагностика и лечение, фън шуи и т.н. Това са отделни части от живота, който е една цялост и представлява бойното изкуство. Естестевно стои въпросът кое в случая е общото и кое би могло да събира всички тези неща толкова различни, кое им дава обща същност и смисъл. Този въпрос, съзнателно зададен или не, доведе до ново качество в обучението в преподаваните бойни изкуства и създаде това, което днес наричаме „Методът Сюангуей”. Общността на разбирането за единното постепенно доби своите очертания  и започна да се изразява във всички, които се занимават с каквато и да е практика по метода Сюангуей. Тази общностност постепенно добива изражение и характеристика във всичко, което практикуващите правят, мислят, творят. Тя е пряк израз на онова което те са. Това е разбирането и усещането за единната енергийна същност на всички процеси, явления, структури и тела. На цялото съществуване и несъществуване в безкрайните им измерения /проявени или не/.

 

Когато написах и издадох първата си книжка „Тайдзицюан – коментари” около 1996 г. това постави едно нова начало в практикуването. Без да съзнавам точно какво беше, но то започна тогава и тази книжка отвори вратите на нови светове на нови прозрения в разбирането на света. Не си представях и дори не можех да допусна какво точно се случва или би могло да се случи. Когато издадох втората си книга или по-скоро втората и третата, защото те излязоха в едно издание „Даоска алхимия” и „Изкуството на меча” смятах, че това е някакъв пик /връх/ - нещо феноменално, до което съм стигнал и че трябва всички да бъдат вдъхновени от разкритията на толкова забулени до сега тайни. Те поставиха началото на съвсем нов подход, нова реалност, разкриваща същността на бойните изкуства. Нещо, което да отхвърли всички фалшификати и изкривявания, натрупани във времето. Смятах, че всичко е толкова видно и разбираемо, че няма нужда от толкова много обяснения за да се види. Бях го написал искрено, директно и ясно без заобикалки и шикалкавения. Оказа се че тези неща, до които съм стигнал само отвориха още по-голяма врата на неподозирани до тогава възможности. Тогава не можех дори да си представя, че това е само още едно начало. Същевременно обаче видях, че текстът и обясненията в книжките са много малко, а нещо, което за мен беше пределно ясно, за читателите остава абсолютно невъзприемаемо. И стигнах до там, че за да преподавам трябваше да започна до коментирам собствените си писания. Но явно човек трябва да напише, да каже, да възпроизведе и сподели нещата, до които е сигнал за да отвори собствения си път още по-надалеч, към нещо още по-необозримо и безкрайно. Сега продължавам да преподавам нещата, които преподавах и тогава и тогава, но вече се уча и на неща малко по-нататък от тях. Знам как се стига до тях, мога да ги обясня достатъчно нагледно, разбираемо и практически, така че всеки да се докосне до тях и да започне да ги прави, колкото и откъслечно да е това като резултат в началото, но знам и накъде продължават... до там докъдето може да стигне погледа ми. Затова и си позволявам да опиша какво виждам в този момент. Това ще повдигне завесата по-нататък, към следващия пейзаж. Ако преди ми бяха необходими 200 страници текст за да обясня някои неща, сега го правя с две страници текст и дори доста по-нагледно, просто и разбираемо. Така само за 15 минути новодошлият на тренировките може да направи и разбере неща, които са отнели десетки години търсене и собствено израстване. С времето обясненията и практикуването стават все по-прости и достъпни. Всяка дума обаче трябва да бъде внимателно огледана, претеглена разбрана в продължение на години да се утвърди и свърже със съзнанието на практикуващия за да може нейния смисъл да покълне като добре гледано семе, да израсте, за да можеш да се покачиш на дървото и да обереш неговите плодове. Сега това дърво на метода Сюангуей непрекъснато се обогатява с нови присадки, дава възможност за нови листа и клони, за нови цветове и плодове, красиво е...

И така може би настъпи времето за ново описание на метода Сюангуей и онова, което се случва по неговия .... по нашия път.

 

 МЕТОДЪТ СЮАНГУЕЙ

 

Определяне на метода:

Методът Сюангуей се развива като универсална система за обучение чрез наблюдаване и изследване на енергийните проявления в човека, живота и света посредством откриване и използване на свойствата, закономерностите и проявленията на света и явленията като енергия за разширяване и развитие на човешките възможности и потенциал.

 

Да това е определение, което не говори нищо на никого конкретно. Всички сме чували подобни безмислици и виждали хиляди подобни приказки и глупости, разпространявани по света, но затова продължаваме по-нататък.

 

Характеристики:

- Методът разглежда света като взаимна свързаност и общност между тела /форми/, структури и процеси, които се проявяват чрез енергийното им взаимодействие.

- Методът разглежда човека като различни нива на енергийни плътности /сгъстявания/ около един обединяващ център.

- Методът възприема „естественото разделяне” като предел на човешкото или друго съзнание /отличаване, осъзнаване/, необходимо за живота, което не следва да се възприема като ограничение, а като възможност за развитие.

 

Философски възгледи на метода:

Ограниченията, които ни предлага живота – тяло, здраве, успех и т.н. са само врати за разкриване на нови възможности, а не пречки по пътя на развитието.

Всяко случващо се, съществуващо или ставащо може да бъде използвано за да учим от него. То няма нито положителен, нито отрицателен смисъл само по себе си. Просто една задачка, която можем да решим или не, но която може да ни научи как се решават подобен род задачи или да не ни научи на това, всичко зависи от нас и от нашето възприемане.

И двата пътя и вътрешен и външен се стремят към едни и същи резултати и го постигат или не с различни средства. Методът не ползва нито едното нито другото но не се противопоставя на никой от тях, а приема и двата за верни, истински. Изучаването на силата е формата е характерно за всички тела – форми на земята в настоящия етап на развитие – физическо проявление – тези форми и тела са достатъчни за постигане на обучение за използването на обективните закони, по които енергията на вселената съществува и се развива. Те не се разграничават, разделят и противопоставят, както и не се разграничава и противопоставя духовното от материалното. Всичко е материя и всичко е дух – и двете са едно и също – еднаквото за тях е в тяхната енергийна същност.

 

Обяснителна символика и език:

Тъй като е започнал развитието си изучавайки китайските бойни изкуства и философски концепции за света, методът основно използва за обяснение китайската символика, често придавайки и не толкова традиционно звучене и ползвайки аналогии с други западни или близко източни езотерични /скрити, не широко популярни/ системи и школи. Нито една система за езотерично /скрито, тайно/ познание не чужда на метода – според нас тя ползва само друг символен език за да обясни едни и същи явления, структури и процеси. В различни части на света са се ползвали различни терминологии и изразни средства близки до културата, живота и мисленето на хората в този район или тази общност, за да направи обясненията по-достъпни с оглед на тяхното ежедневие. При обясненията на метода се използват традиционни похвати дотолкова, доколкото в тях се открива общото в енергийния смисъл на случване на тяхната практика. Те се изследват непредубедено и съпоставимо с други източници и традиции без предпочитания или предпоставяне на една или друга от тях по отношение на тяхната стойност или значимост.

 

Практическа насоченост, приложимост:

Методът е практически – той не е философски ориентирана система и не е плод на мислене, той е плод на изживяване. Доколкото изживяването докосва вътрешното усещане за истинност на преживяното, аргументацията му не се причислява към логически обоснованите и не очаква сляпо вярване в резултат на логическо убеждаване. Изживяването не е правене /вършене на нещо/ то е присъствие в нещото, където няма място за мислене и за правене. Само присъствието има такъв интензитет  на вибрация, който отпечатва истинността достоверно върху енергийната форма, тяло или процес без да я интерпретира и изкривява.

 

Съзнателност:

Осъзнаването е отговорност и то е необходимо за да се осъществи присъствието и то да не бъде сходно с каквото и да е определение - стоене, седене, правене или не правене. Както сядането е по средата между изправеното /право/ и клекналото /сгънато/ състояние на тялото. Както „ходенето по острието на бръснача” се намира между двете страни на острието, както гледането „навътре и навън едновременно” не е нито едното нито другото, както когато „очите гледат напред, а ушите слушат назад” ти оставаш по средата между тях. Както „усещането, когато денят преминава в нощ” те кара да настръхваш или когато „преминаваме от будно състояние в заспало” сме на границата между двете. Така осъзнаването е петият елемент на природата, който се съдържа в другите четири и същевременно има свое собствено съдържание, различно от тях. Осъзнаването е същността на просвет-лението, при което небесната сила „осветява” формите изградени от земята, чрез разбирането на един трети център – човека. 

Заставането на границата, която разделя нещата – първичното разделяне /тай дзи/. Тя е необходима за тяхното /на нещата/ разграничаване и възприемане, за тяхното обозначаване като различни от другите, необходима е за тяхното опознаване. Тази граница трябва да се преодолее за да се възприеме тяхната общностна енергетика на балансирано присъствие.

 

Теоретични постановки

 

Тай дзи /първичното разделяне на нещата, необходимо за тяхното разграничаване едно от друго/ има и съдържа в себе си „ин” и „ян”, проявеното и непроявеното като двете страни на едно и също нещо. Това не му пречи самото то да бъде едно цяло.

Телата се проявяват в своето единно цяло като проявление на енергията в структура и съдържание – форма и сила.

Проявленията на силата с определено качество на енергията е в зависимост от проявената вибрационната структура /плътност/ на телата.

 

 

Петте елемента имат съответствие с енергийните тела на човека и на земята:

Метал - Физическо тяло – напълно изградено при минералния свят на земята;

Вода – Жизнено тяло – напълно изградено при растителния свят;

Дърво – Астрално /чувствено/ тяло – напълно изградено при животинския свят;

Огън – Ментално /мисловно/ тяло – напълно изградено при човешкия свят;

Земя – Аз-ово усещане – Духовен свят /обединяващ предишните четири в едно/.

 

Четирите качествени степени на силата в човека са:

ЛИ - статично напрежение - тежест, едновременност, скованост

ДЗИН – динамично напрежение - свързаност, тежест, разместеност

ЦИ – статична отпуснатост - лекота, едновременност, заедност

ШЪН – динамично отпускане - свързаност, лекота, освободеност

 

Проникването на небесната сила в енергийната структура на земните тела зависи от тяхната плътност и пропускливост, което при човека се изразява в следното съответствие:

Ли – мускулна сила

Дзин – сила на сухожилията

Ци – сила на костите

Шън – сила на костния мозък

По голямата плътността на физическата структура на тялото определя необходимостта от по-високо качество на силата /степента на вибрация/, която може да проникне и да се съдържа в него

 

 

Методика на обучението

 

Отпуснатост на ли, свързаност на дзин, едновременност на ци, лекота на шън – това е най-ценното указание за практикуване.

 

Методът се стреми да създаде усещане за отпуснатост, свързаност, едновременност и лекота в движенията, което с течение на времето създава различия в изпълнението и разбирането на движенията в сравнение с другите школи.

Отпуснатостта на ли се усеща и вижда, но почти никога не е пълна

Свързаността на дзин трябва да се наблюдава, но не се усеща;

Едновременността на ци не протича, затова спира всяко протичане;

Лекотата на шън не се показва, тя е отваряне и освобождаване.

Когато се получи лекотата, едновременноста става спонтанно и нещата са свързани.

Когато се получи едновременността, свързаността става спонтанно, но лекотата лесно се губи.

Когато се получи свързването трябва да се постигне едновременност, която да бъде лека.

Преди да започне всичко, трябва да усетим и видим стягането и отпускането.

 

Формата на лекото тяло се задържа едновременно от Аза, затова той може да се изрази напълно чрез шън /намерението, духа/. След това остава само Азът да загуби своя център за да стане духа /шън/ безформен, неопределен без начало и да се разтвори в духа на вселената. Разтварянето става във всяко едно от телата по пътя на отпускане, свързване, едновременност и лекота и това се превръща във формула – механизъм водещ силата, който изучаван и прилаган може да бъде повторен във всяка ситуация. Това се превръща в спонтанна реакция, навик на телата да реагират, насочват и управляват енергията.

 

Някои Конкретни указания за изпълнението на каквито и да било движения по метода Сюангуей са например:

 

Усещането е за лек център – където и да го усещаме, да си представяме или да го поставяме. Центърът е периферията – тя е тежката част в траекторията на движенията, а не центърът.

Когато правим упражнение с партньор движението общо става по този начин, че да бъдем цели  и нашата периферия да бъде лека. Това прави партньора тежък и неговата тежест се увеличава допълнително с нашата – затова той трудно я контролира - не е свикнал.

 

За достигането на тези неща методът използва различни техники, които са чисто практически, но не са създадени специфично за изучаване на метода Сюангуей. Така че с този смисъл могат за се използват различни техники от други системи. Методът се насочва предимно към неща, с които човек е свикнал да работи, които са му присъщи и познати от ежедневието за да може да се обясни и разбере енергетиката на всяко тяло, като аналогично смисълът се пренася върху работата с други тела /или нива на плътност на силата/. Така техниката се мултиплицира и отразява пряко като повторена на различни нива дава усещане за свързаност  на света и живота като цяло. Едновременността не означава еднозначност и равнопоставеност, а по-скоро равнопоставеност на много възможности и тяхното директно съпоставяне и съответствие без за това да е необходим посредник и обяснение за неговото съществуване /на съответствието/. Лекотата е възприемане като свобода на избиране и присъствие всеки един момент по един необусловен и не предварително определен начин, свободен от миналото и бъдещето. Това дава свобода на интерпретациите, възможностите, изявите, възприятията и т.н.

 

Енергийната трансформация и /от- пускането/ освобождаването /фа/ на силата във всяко едно от телата:

 

Пускането /освобождаването - фа/ на силата превръща нейното качество в качество от по-високо ниво /степен/ на вибрация. Ако тялото не е подготвено в достатъчна степен, за да поеме и задържи това по-голямо количество сила на по-високо вибрационно ниво, то пускането на силата или не се получава, или тя не почти веднага се разлива и губи може да придобие по-високата. Когато този процес цели освобождаването на силата в друго тяло /не нашето/ това друго тяло не може да удържи силата и или губи формата си /разрушава се/ или може да бъде свободно манипулирано, поради несвойствената тежест, която е поело /неговата неподготвеност да удържа по голямо количество от тази вибрация на силата/. Едновременно с това необходимо е определена подготовка и време за натрупване на сила, на нейното събиране, което я прави подходяща /готова/ за преминаването и на по-високо ниво на вибрация. Така обикновено практикуваните техники в процеса на работа и упражнения със силата, в което и да било от телата и формите само подготвя състоянието  /процеса/  за да може тя да премине на друго качествено ниво. По начало пускането /освобождаването/ на силата /фа/ се случва постоянно и по един спонтанен начин в живота, тогава, когато тя е достигнала определено ниво на натрупване и е изпълнила достатъчно формата на тялото. Когато това освобождаване се задържа, то силата се натрупва в повече от нормалното и носи раздразнителност, тревожност, и различни други проблеми и изкривявания, избива по различен начин, за да се разреди или нанася вътрешни или външни увреждания и разрушения. Когато липсва достатъчно сила, т.е. тя се освобождава на много ниско ниво на натрупване или въобще не се събира, това води до неспособност да се прави каквото и да било, до малодушие, липса на жизненост и от там на неудовлетвореност и раздразнителност. И органите и телата се увреждат този път поради недостиг на сила с която да работят. Затова е важно да се научат причините, начина на работата, смисъла, посредством наблюдаването и изследването на силата за да е възможна нейното съзнателно овладяване и използване за трансфрмация без непрекъснатата и загуба и необходимост от ново набавяне.

Един от тези начини на работа със силата е превръщането и в по-високо ниво /степен/ на вибрация, което дава възможност да преминава през материално тяло с по-висока степен на плътност /по-плътно/ и вибрация, различна от това, което са ползвали за нейното събиране и натрупване. Всички техники и упражнения подготвят случването на /от- пускането/ освобождаването /фа/, така че натрупаната сила да се освободи и да премине в /друго/ по-високо ниво на вибрационна активност.

 

Когато се от-пуска ли /статичното напрежение/, силата придобива качеството на дзин;

Когато се от/пуска дзин /динамичното напрежение/, тя се превръща в ци

Когато се освобождава ци /статичното ограничение/, силата придобива качеството на шън.

Когато се отпуска шън /динамичното ограничение/, силата се разтваря в непроявеното /У дзи/

 

Всъщност става въпрос за една и съща сила, която китайците често наричат само ци - в смисъл на „космическо дихание”, така както наричат и жизненото дихание /физиологичното дишане на въздух/ или свиването и разширяването на жизнената енергия в нейните форми.

 

На нивото на вибрация ли – освобождаването /фа/ става, чрез отпускане във физическа и емоционална и мисловна почивка;

На нивото на вибрация дзин – освобождаването /фа/ става чрез отпускането на единия край на връзката , която представлява енергията на свързването и усукването дзин. Когато напрежението на връзката е много контактът трябва да се прекъсне от единия от двата края на нишката. Това води до отпускане на връзката /фа/;

На нивото на вибрация ци – освобождаването се случва чрез отваряне на периферията. Когато формата, която съдържа ци се отвори, ци изтича навън като вода от съда /тялото/, който я съдържа. Формата са всички обекти на тялото и съзнанието, когато те се отварят, протичането на ци става неограничено от формата и се превръша в шън – духа, който обхваща и се съдържа във всичко, ограничаван единствено от началната му отправна точка на Аз-центъра;

На нивото на вибрация шън – освобождаването става, когато шън загуби своя център или липсва отправна точка за силата. Тогава силата премината изцяло в освободено /потенциално/ състояние, съществува във всичко но не може да се определи, така че не се забелязва нейното съществуване.

 

Бойните изкуства използват трансформацията на силата за добиване и използване на по-фина вибрация или по-високо ниво вибрационно ниво на силата, което дава възможност за използване на по-високите вибрационни състояния на човешките тела /структури/ и изследване и откриване на техните центрове за да може формите на противника да бъдат манипулирани или разрушени. В „духовното” развитие и практика трансформирането на силата се използва са събиране на фини вибрационни форми и състояния на съзнанието, които водят до осъзнаване и съпреживяване на универсума, до премахване на несинхронни, вредни и разрушителни въздействия и изграждане на синхронни, градивни въздействия и отношения.

 

Древната алхимия за трансформация на телата и енергията се случва чрез преминаването на по-високо ниво на вибрационна активност на силата през структурите на тела с различна степен на плътност.

 

Когато вътре в тялото е ли, ли действа във всичко и навътре и навън и не можем да въздействаме на нищо;

Когато вътре в тялото е дзин навън действа ли и можем да му въздействаме;

Когато вътре в тялото е ци навън действа дзин и можем да му въздействаме;

Когато вътре в тялото е шън навън действа ци и можем да му въздействаме;

Когато вътре в тялото няма шън, не въздействаме на нищо и никъде.

 

За да работим с вибрацията на дзин като качество на силата в света, трябва в тялото състоянието на силата да е с вибрацията на ци.

За да работим с вибрацията на ци като качество на силата в света, трябва в тялото състоянието на силата да е с вибрацията на шън.

 

Обикновено практикуването на т.нар. вътрешни бойните изкуства се свързва и се занимава с динамичното напрежение /дзин/ като се стреми да го освободи да се получи в тялото да се получи качество на статичната отпуснатост ци. Така тай дзи цюан простира най-често ученето и преподаването си до пускане /освобождаване - фа/ на силата като дзин, за да се постигне статичната отпуснатост /ци/ вътре в тялото се работи с границата между дзин и ци като качество на силата в телата. В метода Сюангуей ние се занимаваме с освобождаването /фа/ на формата на ци, което представлява работа с другата граница на силата между ци и шън в телата.

Освобождаването на динамичното напрежение /дзин/ става с пускане /фа/ на единия край на връзката и това води силата до качеството на ци – на силата вътре, за сметка на ползването на качеството /дзин/ на силата извън тялото. Освобождаването /фа/ на силата ци става чрез отваряне /премахване/ на границата на тялото, което тогава вътре придобива качеството шън на силата, това означава, че можем да въздействаме върху външния свят /формите, телата, силата/ чрез използване на качеството ци на силата. Да поставяме нови центрове и форми на ци /които да предизвикват нови намотавания и усуквания на напрежението /дзин/ със силата на връзката /свързването/.

Когато в алхимичните указания се говори за преливане на силата /от един съд в друг или от едно тяло в друго/ се има предвид силата в качеството и на ци. Необходимо е силата вътре в тялото да има качеството на шън.

 

  

Структура на обучението по метода Сюангуей

 

Така, преди да придобият качеството на ученици в бойните изкуства телата на хората трябва да достигнат нивото на съответствие с нормалното еволюционно развитие на телата и силата, при което:

Костите съдържат и пропускат силата на ниво ци, както минералния свят;

Сухожилията съдържат и пропускат силата на ниво дзин, както растителния свят;

Мускулите съдържат и пропускат силата на ниво ли, както животинския свят.

Костният мозък съдържа и пропуска силата на ниво шън, както в човешкия свят

 

Това определя обикновеното ниво на здравия човек. До тук развитието на земната и небесната сила е достигнало в нормалната си еволюция към настоящия етап. На този етап занимаващите се с бойни изкуства се учат на това да освобождават силата на нивото на ли.

кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

^