кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

English languageБългарски език
Вътрешното пространство – І част
« Назад

„Вътрешното” пространство или „външното” пространство – това е едно и също. Пространството представлява разстояние, място в което има нищо, проводимо, почти „без съпротивление”, нищо-сност.

Забележка: /Всъщност, когато казваме „няма нищо”, това означава, че има нещо, защото нищото го няма. Затова използвам „има нищо” и това нищо си е съвсем осезаемо и истинско, макар че може да се съди за него по-скоро от резултатите на неговото влияние, отколкото от директното му проявление./  

Колкото и да увеличаваме или да множим нещата, които възприемаме посредством сетивата си – те ще остават винаги по-малко в сравнение с разстоянието между тях – защото всяко нещо неизбежно се разполага в пространството. Извън очертанията му остава винаги неусвоено пространство, място, в което това „нещо” се проявява. Така че – всичко, което можем да възприемем или да си представим като безгранично би представлявало пространството. Можем ли обаче да възприемем безграничното – не. Сетивата ни не са пригодени за това. Липсват ли границите – липсва проявлението на каквото и да било, липсва веществеността, която ни дава възможност да възприемаме. Липсва нещото, с което да съпоставим нищото, а следователно и и самото нищо не може да бъде възприето. Затова са необходими граници, които да ограничават нищото и да ни дават възможност да го възприемем. При наличието на тези граници възприемаме пространството като относително, а не като абсолютно явление. Можем да му дадем определение и характеристика – ляво - дясно, горно – долно, вътрешно – външно и т.н.  

И така възприемането на пространствто колкото и относително явление да е то е възможно само на границата на сравнението, на съпоставката. Затова говорейки за него често се изследват реакциите и свойствата именно на тази граница, която ни служи само като инструмент за разпознаване на пространството. По отношение на практикуването на бойни изкуства – границата е „дзин”, вътрешното пространство е „ци”, външното пространство е „шън”. Или изследването на реакциите и функциите на тези три сили ни дават разбирането за различните качества на енергийното съществуване. Колкото вътрешното пространство /ци/ е запълнено и замърсено в една негова форма /ограничена от силата – дзин/, толкова по-инертно и тежко е то като в него действа силата „ли”, която го запълва. Колкото по-отворено е вътрешното пространство /ци/, толкова по леко и адекватно е тялото /формата очертана от границата „дзин”/ и отговаря, контактува си и съответства на проявленията на външното пространство /шън/. Понеже имат една и съща същностна характеристика /и вътрешното и външното пространство си е все пространството/, често и за двете се говори като за „шън”. Когато се опитват да ги разграничат някой говорят за „нисш Аз” и „висш Аз”. Аз бих казал, че и при двете категорията „Аз” се губи, а „нисш” и „висш” е по-скоро въпрос на гледна точка /от коя страна възприемаш границата/. По важният въпрос след откриването на пространството е по-скоро това, на което се казва „сливане на низшия и висшия Аз”. Ако изключим „Аз-а”, който в слючая е абсолютно несъстоятелен остава само „сливането”, което не представлява „изчезване” в пространството, по-скоро отпадане на ограниченията в пространството, които ни карат да възприемаме относително, а не абсолютно.

Ако се върнем на първия абзац – ще видим, че абсолютното възприемане е също като абсолютното невъзприемане с една малка разлика. При невъзприемането силите са центросремителни – или съществува център на тяхното събиране, по плътен. Докато при възприемането силите са центробежни – има център на тяхното начало, по лек. По този начин събирането и отварянето, силите навътре и навън, дишането .... стават основно средство за онагледяване на това явление - на концентрация и сгъстяване от една страна и на деконцентрация и разреждане от друга страна. По последни, повече хипотетични и математически догадки и „изследвания” и вселената прави същото. Пространството прави същото и то е в обратната страна на проявлението – непроявлението, нищото. Така че в крайна сметка „нищо” има, то може да се наблюдава и да се изследва.

 

След малко философстване ето и малко пратика:

 

Следващото упражнение илюстрира начина, по който действа силата в жизненото /физическото/ тяло, като дава възможност за нейното различаване и разбиране.

 

Обърнете внимание върху това какво е усещането ви когато:

1/ Вдигате и пренасяте нещо тежичко – например стол или маса;

2/ След като го вдигнете го залюлявате и размахате стъпили здраво на крака.

3/ Подпирате го за да падне с ръце, когато е наклонено или примерно му липсва някой крак; или

4/ Облягате се върху него, така че то да ви поддържа, все едно ще паднете без него; и накрая

5/ Съвсем се отпуснете изцяло върху стола и седнете върху него.

 

Почувствайте разликата между тези действия и след това ще ги обясним.

„Вдигането и пренасянето” ангажира силата на „ли” /мускулите/ в тялото, те се натоварват, работят и се заздравяват. Могат да работят обаче за сравнително кратко време по този начин. Бързо се уморяват от напрежението и се учат да го правят мързеливо, т.е. да се натоварват възможно по-малко. Въпреки че могат да достигнат известен тренинг и да свикнат да го правят „почти без усилие” всяка смяна на скоростта, посоката, нивото и т.н. води до ново или по-голямо натоварване.

Усукването на тялото при промяна на посоката на движение или когато се опитваме да задържим движението е силата на „дзин”. Нейното усукване се дължи на промяната на условията, при които се проявява и от сремежа да се запази същото състояние. Между двете се проявява разминаване във времето и пространството в резултат, на което силовите линии се усукват. Това е функция, при която действат сухожилията в тялото, те се разтягат, събират и усукват подобно на гума или ластик, като се опитват да се върнат и възстановят, да запазят предишното си, спокойно и ненатоварено положение. Наблюдавано от страни, движението протича като импулс от едно място на друго като е възможно да бъде проследено и повлияно, въздействано върху него.

При „подпирането” тялото създава устойчива структура, който носи натоварването без да се натоварва от вътре. Напрежението се разпределя по повърхността на структурата. Тялото става цялостно като вътрешно се усеща кухо, изпразнено от плътност, свободно. Това е състоянието на цялостност „ци”, което се проявява от устойчивото равновесие на костите в тялото. Като цялостна структура усещането осигурява вътрешно пространство – място, около което се подрежда структурата на тялото. В същото време самото тяло заема формата на такава устойчива структура във външното пространство. Това дава възможност явлението да се наблюдава и коригира от страни.

При „облягането” тялото прави същото като при ползването на бастун, патерица, количка в супера или масата, когато сме седнали уморено с лакти върху нея. Голяма част от натоварването от нашата тежест, която обикновено се носи от тялото, сега се носи от това, върху което сме се подпряли. Въпреки това вниманието да не се подлъжем и да не паднем, ако подпората не работи, ни прави живи и сензитивни, отворени към обратните сигнали за да възприемаме какво е състоянието на това, върху което сме се опрели. Това е състоянието на сензитивност и живо, внимателно отношение „шън” към всичко което ни заобикаля. Същевременно това е и състоянието на най-ненатоварено съществуване и използване на всички възможности, които ни се предоставят от света. Факт е, че именно това сътояние смятаме за слабо. Точно когато сме „слаби” обаче се научаваме да го използваме, т.е. да пестим максимално собствените си усилия докато в същото време натоварваме заобикалящите ни неща /и хора и предмети/ и те вършат работа вместо нас.

И накрая, състоянието на инертно отпускане на тялото без сензитивност и усещане се определя като най-честата грешка в практикуването на бойните изкуства /по скоро тайдзи цюан/ като се използва термина „увисване” или „двойна тежест”. Поради липсата на сензитивност тялото е лесно да бъде подлъгано да падне, когато се опитва да използва опората на околните неща. Пияните от алкохол често достигат това състояние.  Доколкото е инертно и нечувствително, тялото е възможно да не забележи евентуални наранявания, поради което неговата имитация понякога се ползва в практикуването на бойните изкуства. Въпреки това то представлява само имитация, докато реалното състояние на тялото се стреми да остава в предишната категория.

 

В заключение на упражнението – това са състоянията, през които преминава жизненото тяло в процеса си на взаимодействие със света – вътрешен или външен. Когато се научаваме да ги различаваме, имаме възможността да ги наблюдаваме и изследваме, да ги изучаваме, разбираме и използваме както в нашето тяло, така и в тялото на другите живи организми.

 

Юни, 2011

 Валери Иванов

кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

^