кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

English languageБългарски език
Малък цитат от „Тайдзи дзиен – Изкуството на меча” Издателство „Шамбала”, 2000 г.
« Назад

„Прекланям се пред всички учители,

които ми позволяват да се докосна до тяхното знание

и ми дават възможност да се развивам и да се уча!

Прекланям се пред всички мои ученици и всички около мен,

които ми позволяват да се докосна до тяхното незнание

и ми дават възможност да се развивам и да се уча!

Прекланям се пред живота и вселената,

пред всичко съществуващо и пред всичко непроявено,

което ме докосва

и ми позволява да се развивам и да се уча!

 

Сега живеем в друг свят, с други изисквания и стремежи, с друго, по различно ежедневие и реалност, различни проблеми и вярвания. Има обаче и нещо, което се е запазило и което е останало от духа на оръжието, нещо от тази сила, която се е свързвала с война, за да го направи почти непобедим. И в днешно време войнът продължава да има своя ритуал, своя магия и свое оръжие. И всичко е част от неговата сила, неговата цялост и съвършенство.

Боят /битката/ е живота на война. Той е неговата съвършена реализация и изява. В боя се проявява съвършеното качество на неговия живот. Живот, в който няма излишество и недостатъци, няма желания и неудобства, няма стремежи и отрицания.

А навсякъде около нас съществува една непрекъсната битка, една война, в кйто „мирното съвместно съществуване” е само илюзия и утопия. Самото развитие е плод на противоречия. Само конфликтът може да доведе до нещо ново, до някакво различно качество, до необходимостта от приспособяване, от изменение и мутация към нещо по-добро. Така че, противоречието е налице. Войната /битката/ е налице тук и сега. И всяка битка – индивидуална, на групата, на обществото, на хората въобще – е битка на живот и смърт. При всяка загуба настъпва смъртта, поне на част от това, което сме или от онова, което се чувстваме. И всеки от нас е войн, независимо дали си го признава или не, дали е мъж или жена, дали е силен или слаб, дали иска да бъде такъв или не.

В такъв смисъл изкуството на война не е начин да да пожертваш живота си за нещо, за някаква кауза, идея или близък човек. Това е изкуството да живееш пълноценно. Да бъдеш реален – тук и сега. Да бъдеш истински и действителен. Да бъдеш себе си и да бъдеш тотално.

Това е начин да овладееш силата и да си служиш с нея. Тя да стане част от теб и ти част от нея. Да се слееш с универсума и да заживееш в едно с него. Да разтвориш тялото и съзнанието си в универсалната природа на съществуването и същевременно да запазиш чистотата на неговото изразяване като индивидуалност.

 

Не напразно днес бойните изкуства са се превърнали в спорт, театър, балет, хореография, лечебна гимнастика, самоотбрана и какво ли още не. Загубил се е Пътят на война. Загубило се е единното начало на съвършенното единение със живота. Изкуството на война не е начинът да умреш театрално, не е начинът да бъдеш героичен или да бъдеш признат от обществото. Това не е начинът да се жертваш за някого, не е професия, качество, характер или нещо подобно.

Изкуството е начинът да се претвори реалността на живота и да си жив във всеки един момент. Да се превърнеш в самата реализация на силата, красотата, умът, волята, тялото и съзнанието на единното и вечно начало, което изразява себе си чрез теб.”

 

Малък цитат от „Тайдзи дзиен – Изкуството на меча” Издателство „Шамбала”, 2000 г.

Валери Иванов

кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

^