кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

English languageБългарски език
Играта на "бутащи ръце"!
« НазадИграта на "бутащи ръце"!

Още малко, превод от руски на част от книгата на Боб Клейн „Движения Магии. Дух Тайцзи-цюаня” „София”,Ltd, Киев 1996 г.; на англ. Bob Klein „Movements of magic: The Spirit of T`ai-chi-Ch`uan”, Newcastle Publishing Co. Inc., North Hollywood, California, 1884.

 

Бутащите ръце – това е игра, в която „мислещият ум” не може да играе. Само „умът на тял...ото” може да усеща всичките тези мънички импулси на движението и и да поддържа равновесието на тялото. В процеса на обучение вие ставате достатъчно чувствителни, за да усещате подходящия момент за бутане, когато равновесието на вашия партньор е нарушено. И в същото време, когато партньорът ви е чувствителен към импулса на движението, тогава той се съпротивлява на този импулс. Но вашият ум не е толкова бърз, за да реагира на всичките тези моменти, оито се случват само за части от секундата. Ви ставате достатъчно бързи само тогава, когато отхвърлите „мислещия ум” и кормилото за управление се поеме от „ума на тялото”. Но, доколкото „умът на тялото” реагира и извършва бутането, ви се струва, че тези неща не са направени от вас, тъй като вие продължавате да се отъждествявате с „мислещия ум”. Бутането някакси се случва и вие не можете да разберете как. В се повече и повече в играта на „бутащи ръце” започва да действа „умът на тялото” доката накрая цялата игра стане само негова. Когато признаете пред себе си съществуването на това спонтанно и много ефективно същество вътре във вас, „умът на тялото” и „мислещият ум” могат да действат едновременно.

При изпълнението на упражненията  „бутащи ръце” партньорите могат да водят интелектуален разговор и даже да си разменят шеги. В същото време „умовете” на техните тела могат да си говорят по своему - чрез невербални образи и даже да се шегуват. Има спуцифични шеги в упражненията на „бутащите ръце”, както има и специфични интелектуални шеги, които не можеш да преведеш на езика на думите. В упражненията на „бутащи ръце” и в Тайдзи цюан като цяло – хората много се смеят. „Умът на тялото” обича да си играе и да бъде щастлив. Ако на занятията и уроците по „бутащи” ръце” не се чува смях, трябва да си зададем въпроса – доколко качествено е обучението в „бутащи ръце”. „Умът на тялото” често обича да се шегува дори и с „мислещия ум”.

Случвало ли ви се е да искате да кажете нещо, а от устата ви да излизат абсолютни глупости и несвързани неща, да създавате неволно нови думи, да правите „грешки на езика”...? Това е вашиет „ум на тялото”. Ако не си контактувате с „ума на тялото” – центъра на творчеството, никога няма да ви се наложи да потърсите „в джоба си” някоя подходяща дума, която ви убягва в момента.

Постепенно започвате все повече да вярвате в силата и мъдростта на „ума на тялото”. Сега не сте вече сами в света. Зад вас винаги стои „ума на тялото”, а с него и цялата земя. Какво може вече да ви застрашав?! Как можете да тъгувате за нещо?! „Умът на тялото” е лечител. Той познава „безсмъртието” – това разбира се е само легенда. Но когато  „умът на тялото” излиза на сцената потупва ви по рамото и ви казва: „Ето това съм аз!”, „мислещият ум” започва да осъзнава, че съществува нещо много по-силно от него и то е действиетлно безсмъртно.

„Умът на тялото” се усеща именно така – като нещо, което ви потупва по рамото. Той е реално присъстващо същество, толкова сложно, колкото и самите вие, но многократно по-силно. Колкото повече узнавате за това същество, толкова повече разбирате, колко то е сложно и широко в действиетлност. Вие сте много повече от „мислещия” ум. Вие разбирате, че „Вие” (като шаблонната структура от мисли, убеждения и поведение, която се явява вашата „личност”) сте фикция, инструмент, творение на „умът на тялото”. Умът на тялото е чистото творчество, а творчеството се нуждае от играта. Самотата, егото, умът – всичко това е игра на „умът на тялото”. Когато усещате „умът на тялото”, вие усещате вашето истинско, неподправено „аз”.

Ние се занимаваме с упражнията на „бутащи ръце” заради това, да открием този велик факт на всеки един ученик.

Но „бутащи ръце” – е игра, която е и доста тежка в известен смисъл. За да играете в нея добре, трябва да се откажете от себе си, от това, че вашето „аз” управлява вашето същество. И трябва много да искате да играете на „бутащи ръце” за да пожелаете да се освободите от вашето „аз” /т.е. от програмирания шаблон на поведение/ и да погледнете реалноста лице в лице.

Постепенно качествата на „ума на тялото” това спонтанно и игриво „аз” се включват и се проявяват в личността на ученика. Във вашето външно певедение започва да се отразява фактът, че „умът на тялото” е застанал на кормилото за управление. Вашият живот престава да бъде серия от битки и проблеми. Това е полето на което „умът на тялото” може да си играе. „Умът на тялото” дава на живота сила, мъдрост, творчество. „Мислещият ум” се грижи да доказателствата и фактите.

С нарастване на вашето майсторство в пораждането на импулсите на движението вие можете да ги изпращате не само по права линия, но и по спирала, а и във всякакви различни конфигурации. По този начин играчът в упражнеията на „бутащи ръце” предава своята индивидалност и уникалност в играта.

Превод от руски на част от книгата на Боб Клейн „Движения Магии. Дух Тайцзи-цюаня” „София”,Ltd, Киев 1996 г.; на англ. Bob Klein „Movements of magic: The Spirit of T`ai-chi-Ch`uan”, Newcastle Publishing Co. Inc., North Hollywood, California, 1884.

Валери Иванов

кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

^