кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

English languageБългарски език
За Тай Дзи Цюан
« Назад

ТАЙДЗИ ЦЮАН /Тайчи чуан/ се превежда най-често като юмрук или бокс на Великия предел. Характерни за стила са меките и плавни движения на ръцете и тялото, които наподобяват по-скоро танц. Затова и едно от имената, които се ползват за този стил е “Бокс със сянката”. Траекториите са предимно кръгови, а движенията сякаш безкрайно преливат едно в друго. Китайците сравняват това с фината копринена нишка, с която бубата оплита пашкула си. В древността и до средата на 20 в. са познати редица майстори на стила, които се прославили като непобидими бойци и сурови учители. Корените на стила са в бойните системи, развивани от даоските монаси в планината У дан, поради което се причислява към т.нар. “вътрешни стилове” на китайските бойни изкуства. При тях се акцентира върху енергийните процеси, протичащи в тялото и тяхното управление в стремеж към постигане на хармония с движенията на противника. Поради тези си качества и липсата на активно натоварване в тренировъчния процес, Тайдзи бързо намира свои почитатели в цял Китай, а в последните десетина години и в Австралия, САЩ и Европа. Вътрешните аспекти на изкуството дават възможност за профилактика и лечение на различни заболявания на костите, мускулите и сухожилията, както и за укрепване и балансиране функциите на вътрешните органи на човека. Въпреки нарастващата популярност на стила обаче тези вътрешни аспекти са все още малко познати на широката аудитория.

В древността Тайдзи цюан се преподавал само в тесен фамилен кръг. Както и много други китайски стилове и това изкуство свързва произхода си с множество легенди. Според една от тях за основател се счита даоският монах Джан Санфън /1247г. - ……/, който получил основните наставления по това бойно изкуство като откровение по време на сън /или медитация/ от даоското божество Хъйди “Жълтият император” – покровител на севера. Документирани данни обаче съществуват едва от края на 18 век, когато с това изкуство се свързва името на Чън Уантин, който бил професионален войник. След като се оттегля от службата си, той се заселва в селцето Чъндзягоу, провинция Хънан, където започва да преподава нова система на бойно изкуство, непозната до този момент. Сведенията са, че в ранните си варианти тази система доста приличала на по-твърдите “външни стилове”, водещи началото си от известният манастир Шаолин. Едва по-късно, прилагайки на практика основните постулати на даоското учение, стилът постепенно придобива днешния си облик. Основните направления носят имената на семейните традиции, довели до най-широко разпространение на стила – Ян, Чън, У, макар че съществуват и множество други разклонения и вариации. Практикуването на стила в спортната програма на китайското Ушу разработва и редица комплекси от движения, които съчетават в себе си характеристиките на наколко от традиционните формални упражнения /таолу/.

Валери Иванов

кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

^