кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

English languageБългарски език
10 ВЪПРОСА ЗА „FA JING”
« Назад

10 ВЪПРОСА ЗА „FA JING”

/освобождаване на енергията/ в практиката на бойните изкуства

 

Интервю с лаошъ Валери Иванов, създател и главен учител на Кунфу Център „Сюангуей“, дадено пред репортера на Сюангуей Нюз Милена Пеева

  1. Какво означава „фа дзин”?!

 

Фа представлява „освобождаване”, а Дзин би могло да се преведе като сила или енергия. И то такава сила, която се намира в специфичното й качество на дзин, огъната и усукана под напрежение нишка на свързване. Често в практиката терминът се използва изобщо за всяко обозначаване на освобождаването на енергия, но ако искаме да бъдем по-прецизни фа може да се употребява за различни качествени нива на силата – ли, ци или шън. Например освобождаването на силата с качество на ли /фа ли/ позволява тя да бъде трансформирана в сила с качеството на дзин. Освобождаването на сила с качеството на дзин /фа дзин/ дава възможност тя да премине в такава с качество на ци. Освобождаването на силата като ци /фа ци/ позволява на енергията да достигне качество на шън. Освобождаването на енергията като шън /фа шън/ представлява разтваряне на силата в неопределеността на непроявеното, /което всъщност е много трудно да се каже, че съществува/. Обичайно в практикуването на бойни изкуства енергията и майсторството се простират до нивото на освобождаване на ли и по-късно до нивото на освобождаване на дзин. В много редки случаи уменията могат да се развият до нивото на освобождаване на силата с качество на ци.

 

  1. Какво представлява „освобождаването”?!

 

Освобождаването представлява допускане и отпускане на силата, за да може тя да упражни своето въздействие. Когато липсва способността и умението за освобождаване, силата може да се натрупа в нас и да се превърне в причина за много не твърде положителни реакции, водещи включително до собственото ни увреждане. Освобождаването на силата не включва само възможността тя да се ползва след нейното натрупване, но също така и възможността да се освобождава сила, която присъства в света около нас.

 

  1. Трябва ли да се обучаваме в освобождаване на силата /енергията/ и защо?!

 

Нормално силата се освобождава при нейното ежедневно ползване по един спонтанен и несъзнателен начин, когато това е необходимо. Но тя може да бъде събирана, съхранявана, трансформирана в друго качество и ползвана съзнателно по един осъзнат начин, за което е необходимо обучение.

 

  1. Доколко полезна или вредна може да бъде силата /енергията/?!

 

Всяко взаимодействие с енергията, когато то е небалансирано, би могло да предизвика  вредни последици. Упражняваното въздействие следва да бъде само до достигане на балансирано състояние, в противен случай то не би регулирало дисбаланса, а би нарушило съществуващия вече баланс или възможността той да се случи по спонтанен и естествен начин.

 

  1. Може ли енергията да лекува болестни състояния или да компенсира физически недостатъци и по какъв начин?!

 

Енергията може да влияе възстановяващо върху структурата на тялото, включително физическото, когато за въздействието й е осигурено нейното балансирано и свободно протичане. Задържането на потока на енергията често е в основата на много болестни състояния. При недостатъчно енергийни ресурси в тялото, недостатъкът от енергия може да бъде компенсиран с набавянето й от външната среда /включително чрез приемането на лекарствени средства и хранителни добавки/ или вследствие на произвеждането й във вътрешната среда – като в своеобразна „лаборатория” при съзнателна практика в изпълнението на специфични упражнения.

 

  1. Какво представлява енергията?!

 

Енергията /най-общо наричана от китайците „ци”/ присъства във всяко нещо вътре или вън от нас. Във всяка частица от света наоколо, във всички негови елементи и части от електронно, молекулярно и клетъчно ниво до междугалактическите пространства на непознатия космос, и дори до евентуалното присъствие в живота ни на други форми на съществуване, които ние все още не можем да засечем. В нашия човешки свят на проявление тя би могла да се раздели на няколко свои състояния, които вече посочихме в отговора на първия въпрос – ли, дзин, ци и шън /състояния на: разделеност, свързаност, цялостност и единност/.

 

  1. От какво зависи използването на силата?!

 

Използването на силата най-вече зависи от възможностите на средата и  способностите на човека за свободно боравене с нея. Съзнателното използване на енергията и умението за това е резултат от ефективен процес на обучение, който често изисква десетки години и продължава през целия съзнателен живот на човека. Част от възможностите за използване на енергията се състоят и в това да се усвоят механизмите, чрез които тя се трансформира и от едно качество преминава в друго.

Ние сме родени с известно количество енергия, обусловено от нашето зачеване, която китайците наричат „предрожденна” и която изразходваме през целия си жизнен път. Също така си набавяме енергия в отношенията си с външната среда, в която съществуваме като в същото време изразходваме известна част от вече натрупаната в нас сила. Това става най-вече чрез храненето, приемането на течности, действието на сетивните органи и кожата, а и чрез всички наши действия.  Тази енергия китайците определят като следрождена. Някои споделят схващането, че не е възможно обновяването и промяната на предрождената ци. Тези, които поддържат обратното схващане говорят за възможността енергията, с която сме родени да бъде обновявана чрез трансформация на енергия, която приемаме и натрупваме след раждането си. Това дава възможност силата да навлезе в сферата на по плътните и по-високочестотни структури на тялото. По тази начин тя би могла да достигне до нивата, при които да възобнови и пренастрои, заложените при зачеването кодове за обновяване. За този процес на трансформация на енергията често се говори като за „алхимия”.

 

  1. Реалистично ли е използването на енергията в практиката на бойните изкуства.

 

Бойните изкуства винаги са били практически ориентирани, дори само поради самата си същност. Това им позволява те да бъдат значителен коректив и практически ориентир относно възможностите за ползване на енергията и принципите, по които тя работи на практика. За да се предизвикат физически изменения, енергията трябва да придобие голяма плътност  и форма на своето материално проявление. В същото време това изисква толкова усилия, че е в състояние да изчерпи за кратко време нейните източници или тези, които човек най-често използва. Едва ли си струва ангажирането на такъв огромен потенциал от енергия за демонстриране на сравнително малки материални изменения в резултат на нейното пряко използване и то само за да бъде убеден някой, че енергията съществува и работи. Често това само прекалено би нарушило енергийния баланс на тялото вътре и вън от нас, така че то лесно би могло да бъде увредено. За постигане на материални и физически изменения в света около нас спокойно бихме могли да използваме действащите физическите закони на материалния свят, които също са резултат от проявлението на енергията, но на материално ниво. Така че бойните изкуства по-скоро се развиват в повишаване на възможностите за използване на енергийните изменения в структурата на тяхната естествена плътност. Бойните изкуства по-скоро се стремят към ползване на нормално действащите около нас сили и взаимоотношения по един особено ефективен начин, а не към ползване на тялото като генератор или резервоар за натрупване и ползване на енергия по един силно неефективен начин. В този смисъл бойните изкуства учат как да се използва и управлява енергията по принцип, но съвсем не е задължително тази енергия да е нашата енергия /жизнена, емоционална, мисловна/ или използваната от нас енергия да се обработва или натрупва в тялото. По-скоро свободната енергия в нас и около нас се управлява по един естествен за нейната природа и свойства, но и изключително ефективен за нас начин.

 

  1. Трябва ли известна доза мистицизъм и необходима ли е вяра в енергията, за да може силата и да се ползва?!

 

Вярата е нашето доверие или степен на допускане, че нещо съществува или е възможно. В този смисъл тя би могла да усилва или да подтиска възможностите за работа или сензориката за съществуването на енергията. Но самата енергия е обективно съществуваща и това не зависи от нас по никакъв начин. Факт е, че всяко човешко същество има своето физически реално и динамично присъствие в средата на своето проявление по такъв един начин, който осигурява неговите жизнени, емоционални и мисловни функции, повече или по-малко осъзнати или не. Отричането на това, което представлява нашето съществуване по никакъв начин не би ни помогнало то да ни се случва. В крайна сметка бойните изкуства се интересуват от ефективното постигане на определен резултат.

 

  1. Може ли бойното изкуство да бъде практикувано и изучавано без да се занимаваме с енергията?!

 

Усъвършенстването в бойните изкуства преминава през определени механизми за използване на енергията дори само поради факта, че бойното изкуство е свързано с живота /и смъртта/. За придобиването на тези учения на практика не е задължително необходимо целенасочено и систематизирано изучаване на свойствата на енергията и механизмите на нейното действие. Много системи, стилове и направления в бойните изкуства не обръщат особено внимание на този аспект от обучението по един осъзнат начин в тяхната практика. Те смятат за достатъчно само отбелязването и посочването на определен аспект в практиката, свързана с енергията, което често създава само частична или повърхностна представа за нея. Традиционно тези аспекти и наставления са предавани като тайни на клана, семейството, школата или учителя или въобще не са достигали до голяма част от практикуващите ученици. Има и учители, които следвайки различни системи /повече или по-малко традиционни/ достигат в резултат на опита си до свое непосредствено познание, което се опитват да систематизират и обяснят по начин, който не е присъствал преди тях. Дори при достигане на най-високи нива на познание и майсторство в тази област се счита за особено рядко срещан талант, когато учителят има възможността и способностите да предаде пълноценно това познание по един адекватен, достъпен и лесно разбираем начин на съвременен език.

 

София, 2018

 

кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

^