кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

English languageБългарски език
O jogo de capoeira
« Назад

Защо капоейра е толкова привлекателна?! Тя просто е „Um jogo bonito…” /Една хубава игра.../. По-надолу един превод по повод от руски за играта на малки и големи от книгата „Шаолинское ушу” на Чертовских Е.В., Глебов Е.И.   

 

 „Целият живот е игра” – както са казвали древните философи. С течение на времето в общественото съзнание и философията все повече се вкоренявала мисълта , че играта – това е нещо сериозно. Идеалистите и материалистите се приближавали във възгледите си по тази тема. И ако първите считали, че играта в историята е резултат недобросъвестното поведение на хората да изпълняват предначертаните роли /Кант, Хегел/, то вторите, наблягайки не на духовната, а на мотериалната страна на играта, утвърждавали че труда – това е игра на физическите и интелектуалните сили /Маркс, Енгелс/. За тях и за всички други – играта е в ежедневната дейност на хората, влечаща след себе си положителни или отрицателни следствия – доколкото всеки изпълнява своята роля. Но не философията, а самия живот е определя двете най-сериозни характеристики на играта:

Играта -  като средство за обучение и възпитание;

Играта – като генетична и функционална основа на изкуството.

Още Платон в своята „Държава” етимологически приближавал двете думи: „възпитание” и „игра”. Той справедливо утвърждавал, че обучението в занаятите и бойните изкуства е немислимо без играта. Следователно още в древността играта се използвала като средство за обучение. Възникналата система на образование, развиваща се като класно-урочна, в значителна степен авторитарна, разсъдъчна, в традиционните училища и школи в края на ХІХ в. се опирала на рационалната дидактика. С изключение на някои привилигированите учебни заведения, например в някои английски колежи, където използвали „интелектуалната игра”, обучението чрез игра в целия свят било по-скоро случайност. Дълго време се считало, че ученето – това е тежък труд, основан на зубренето и механичното запомняне. Разбира се учението е труд – но този труд трябва да бъде радостен, доколкото ни приобщава към новото, неизвестното, интересното. Този увлукателен труд повечето педагози правят особено труден, отказвайки се от формулата „обучение чрез игра”. В рамките на игра, децата /а и възрастните/ с увлечение изпълняват неща, които иначе ни се струват трудни и безинтересни. По думите на В.А.Сухомлинский (1918-1970): „Детето по своята природа е любознателен изследовател и откривател на света. Така че, нека да оставим пред него да се открие прекрасния свят в неговите живи цветове, ярки и трептящи звуци, в приказките и игрите, в собственото творчество... През приказката, фантазията и играта, чрез неподправеното детско творчество – това е неповторимия път към сърцето на детето”. Сега ни се струва очевидно, че е еднакво важно развитието на всички страни в човешката личност: умствена, физическа, нравствена, естетическа. В сравнение с другите форми на обучение и възпитание преимуществото на играта е в това, че тя достига своите цели неусетно за обучаемия, т.е. не упражнява никакво насилие над личността на детето. В основата на всяка игра е заложен инстинкта към подражание даден на човека от природата.

Във всички времена учени, педагози, психолози, философи са се опитвали да достигнат до същността на играта. Тук са предени някои формулировки, направени от мислители от различни епохи:

„Свидетелство за играта е това, че човек не се уморява, тя е източник на удоволствие” /Платон/;

„Играта е първичното стихийно училище, средата която макар че изглежда хаотична, предоставя на детето възможността да се запознае с традициите в поведението на хората, на околните.” /К. Грос/;

„Играта е възможност да намериш себе си в обществото, себе си в човечеството, себе си във вселената.” /Л. Корчаг/;

„Играта е разкриването на всички сили в човека, на неговата същност, от само себе си.” /Ф.Шилер/;

„Играта е незаинтересованата дейност, занимание, приятно само по себе си.” /И. Кант/;

„Играта е основа и висше проявление на културата.” /И.Хейзинг/;

„Играта е дейност, възникваща на определен етап от онтогенезиса, една от водещите форми на развитие на психическата функция и способи за познание от детето на света на възрастните.” /Елконин Д.Б.,1999/.

В обобщение можем да кажем, че играта – това е проверения във вековете народен опит за въвеждане в социално-културните норми на обществото, фактор за социализация на личността. Детската игра е съвкупност от способи на взаимодействие на детето със света и определяне на неговото място в този свят. Едно научно определение за играта звучи така: „Играта е специфичен вид човешка активност, която имитира реалната дейност на човека /труд, общуване и т.н./ в изкуствено създадени условия и посредством създаването на относително достоверни модели на поведение.

Същността на финомена на играта, се състои в следното:

1 – играта е многостранно понятия. Тя означава: занимание, почивка, развлечение, забава, съревнование, упражнение, тренировка в процеса на което, възпитателните изисквания на възрастните към децата се превръщат в изисквания на децата сами към себе си, а това означава – активно средство за възпитание и самовъзпитание. Играта се превръща в самостоятелен вид развиващата се дейност на децата в различна възраст, принцип и способ за тяхната жизнена активност, метод за познание на детето и метод за организация на неговия живот и дейност извън играта;

2 – детската игра е най-свободната, естествена форма на проявление на детската активност, в нея детето се самоосъзнава, изучава околния свят, открива широко пространство за проявление на своето „аз” чрез лично творчество, активност, самопознание и самоизразяване;

.....

4 – Играта е потребност за растежа и развитето на едно дете, на неговата психика и интелект. Играта е специфичен, чисто детски свят в живота на детето. Тя е практика на развитието. Детето играе, защото се развива и се развива, защото играе;

5 – Играта – това е саморазкриване, саморазвитие на основата на подсъзнанието, разума и творчеството. Продуктът на играта е наслаждаването на самия процес, а крайният резултат е развитието на реализираните в играта способности;

6 – Играта е пътя на търсенето на детето в създаването на приятелски кръг, в цялото общество, в човечеството, във Вселената. Тя е излизането навън като социална опитност, навлизането в културата на миналото, настоящето и бъдещето, повторение на социалните практики, достъпното им разбиране.

7 – Играта е главната сфера за общуване с детето. В нея се решават проблемите на междуличностните отношения, съвместимостта, партньорството, приятелството. В играта се придобива социален опит във взаимоотношенията с хората. Играта е социална по своята природа, тя се явява отражение на моделите за поведение в сферата на една неповторима човешка активност.”

 

За получаване на пълна представа за понятието „игра” трябва да се разгледат функциите на играта.

Социокултурна функция – Играта е най-силното средство за социализация на детето, за усвояване от детето на знания, духовни ценности и норми на поведение в обществото.

Функция за междунационална комуникация -  Играта дава възможнос за моделиране на различни жизнени ситуации и чрез това детето да се подготви за решаването на различни житейски проблеми. При децата от различните страни и народности това се получава по един и същи път. Следователно играта съхранява народната култура, тя е световна банка за съхранение на вечните духовни ценности.

Функция на самореализация – В играта детето навлиза като в едно „учебно поле” за ежедневната  човешка практика и дейност. Детето реализира в играта самото себе си, своята личност. За него е важен самият процес на играта.

Комуникативна функция - Играта е комуникативна дейност, тя въвежда детето в контекстта на най-сложните човешки взаимоотношения. В играта детето се учи да общува, да преодолява бариери, да разрешава конфликти.

Самоопознавателна функция – Играта разкрива в детето неговата детска същност, тя представя много лични качества. Кара детето да осъзнава своите сили и възможности, да се самоопознава.

Терапевтична функция – Играта може и трябва да се използва за преодоляване на различни трудности, възникващи при децата в тяхното поведение, в общуването с околните, в обучението им.

Корекционна функция – Корекцията и поправянето на грешките в играта е естествено, затова използването на играта като средство за психокорекция е необходимо не толкова в работата с деца, страдащи от отклонения в развитието но и с всички деца.

Развлекателна функция – В играта детето върви от развлечението към развитето давайки воля и храна на своята фантазия. (Шмаков С.А., 1994)

Валери Иванов

кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

^