кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

English languageБългарски език
Отношения и етикет в играта на капоейра
« Назад

Малък превод от английски на част от книгата „Capoeira Beyound Brasil: from a slave tradition to an international way of life”

 

Тренировките на определени комбинации от движения в часа по капоейра могат да ви дадат достатъчно материал за отработване и заучаване на механиката и координацията на движенията. Но те не могат да ви научат как да ги ползвате. Ако аз знам какво моят партньор ще направи в следващия момент /както по време на тренировка/, когато той направи това движение, аз ще мога да приложа почти всяко мое движение в отговор на неговото. Но ако аз нямам указание какво ще бъде следващото движение /както в играта в рода/ тогава моята работа е изправена пред ново предизвикателство.

Ако аз стоя и чакам партньора си да направи нещо, така че да мога да се нахвърля върху него, това ще бъде счетено за лошо и дори грозно отношение – в капоейра винаги трябва да има един стремеж към „jogo bonito” /хубава, красива игра/. Този вид на изчакващо и дебнещо поведение в играта се нарича „Boca de Espera” или „чакаща уста”, като се прави аналогия с чакането на нещо с отворена уста, готова да захапе опонента. Един капоейрист играейки Boca de Espera влошава качеството на играта в рода. Той не приема в себе си предизвикателството на това да реагира спонтанно и пропуска възможността, която му се дава в играта да открива нови неща за себе си. В добавка към това той поставя ограничения и за играта на своя опонент защото той не може да направи каквото и да е движение без да приеме предизвикателството да бъде засечен опасно. Това води до досадни повторения на безкрайно надлъгване и много изчакване на другия да направи грешка. В крайна сметка резултатът от този вид игра е винаги глупав и неочаквано води до много сбивания. Агресията е естествено следствие, защото когато вие играете  Boca de Espera застрашавате своя опонент и го поставяте в гард за защита. Възможността за изпълнена с грация спонтанност на движението изчезва и се замества с противопоставянето на сила срещу сила. Трябва да се помни, че капоейра е родена в робството и е представлявала своеобразна форма на изкуство за слабите. Практикуващите капоейра са били преуморени от работа и недохранени. Така че, добрата капоейра въпреки, че е смъртоносна и опасна, не се базира на силата. Един капоерист трябва да може да скрива своите намеренията докато изглежда отворен и неприкрит и дори да манипулира действията на опонента във всякаква ситуация като по този начин създава отвореност в другия. Тогава, когато тази отвореност се получи, разкрие се подходяща възможност, капоеристът трябва да умее да я забелязва и да я използва като реализира подходяща атака. Винаги казвам на учиниците си, че трябва да се движат като котка. Котките са винаги стъпили леко на краката си, готови за да отскочат и изключително бързи.

Когато казах, че капоейристът трябва да може да манипулира опонента в дадена ситуация, става дума за един от ключовите аспекти в капоейра – mandinga /манджинга/. Терминът изва от африканските религиозни вярвания и означава магическа сила. Mandinga има връзка с капоейра именно по повод на това, че добрият капоерист може да манипулира опонента си в рода. В тази манипулация няма нищо магическо. Това означава да можеш да предвидиш следващата стъпка на своя опонент и да можеш да я използваш в своя полза. Капоейра е като игра на шах, където трябва да можеш да мислиш с два, три или четири хода напред. Ако можеш да правиш това, значи вече имаш mandinga. Ти редовно ще можеш да откриваш ситуации в които твоят опонент е оставен единствено на твоята милост. Да играеш с mandinga не означава да използваш мускулите си, а ума си. Умът ти е много по-важен от който и да е мускул в играта на капоейра. Аз уча моите ученици винаги да бъдат мислещи. Винаги да гледат когато другите играят в рода. Да се опитват да видят отворените моменти, които двамата играещи в рода успяват да открият и да използват, както и да видят тези възможности, които играещите пропускат. Попитайте се, когато единият от играещите разкрие удобен момент за да пласира своята атака – как го направи?! След това се попитайте – как другият играещ би могъл да избегне това?!  

С целия си опит и упражнения, които правим в капоейра, тя продължава да бъде  много повече мисловна игра, отколкото физическа игра. Ние тренираме и поддържаме своето тяло, за да може то да бъде адекватно и да може да следва ума. Не мога да ви кажа колко пъти съм виждал възможности в играта, но не ми е достигала сила, експлозивност, бързина или гъвкавост за да ги използвам. Често съм си представял нови движения или комбинации дори докато карам колата си по улицата, но когато в залата се опитвам да ги използвам не успявам, просто заради физическата ограниченост на движенията си. Така че капоеристите трябва да поддържат и тренират телата си – да развиват своята гъвкавост, издържливост, сила, баланс и т.н. – но всичко това се прави само за да бъде тялото в състояние да направи това, което ума може да си представи.

Друга характерна за ума концепция и основна за играта в капоейра е malicia. Литературно това се превежда като злонамереност, злоба, но всъщност е по-близко по смисъл и по-добър е превода като подлост, лукавство, като се има предвид непредумишлена злоба, по-скоро хитрост. Malicia се използва в капоейра за да се обозначи състоянието на жизненост, будност и сензитивност в очакване на потенциалните капани, които би заложил твоя опонент в играта. Капоейристът трябва да подържа високо ниво на бдителност. Ти трябва да усещаш какво твоя опонент иска да направи и да осуетиш неговите планове ефективно и навреме.

Когато се учим да играем с malicia не трябва да забравяме за друга фундаментална концепция, която присъства във всички нива на играта в капоейра – свързаността, непрекъснатостта, продължаването на играта.

Току-що казахме колко важен е умът в капоейра, но това не означава, че трябва да се загубиш вътре в собствената си глава. Никой капоейрист не успява изведнъж и веднага  да се адаптира и да започне да играе с mandinga и malicia. Тези качества и способности се изграждат с времето и придобиването на опит, за което няма заместител. Вие трябва „да платите своята такса”, както се казва като поговорка. Твърде често съм срещал капоейристи, които са млади, нови в капоейра и изпълнени с амбиции. Те може да са прочели някоя книга, или две, за капоейра или може би са чули някой да говори за mandinga и malicia като основни концепции в капоейра, и те се опитват да изразяват тези концепции веднага. Да се опитваш да бъдеш среднощен mandingueiro /някой, който притежава mandinga/ е безмислено и опасно усилие. Учениците, които опитват това се парализират и се затварят в своите собствени умове. Те започавт да мислят твърде много и стават неспособни да проявяват своята спонтанност. Един капоерист трябва да решава само за части от секундата и това трябва да бъдат правилните решения. Коя форма на изкуство, от бойните изкуства до рисуването с маслени бои, която познавате, би търпяла да мислите върху нея с месеци?! Виждал съм толкова много ученици, които се чувстват изнервени и разочаровани, че не успяват да направят нещо перфектно и веднага. Аз не се опитвам да подтисна техните амбиции и желание за прогрес, но се опитвам да ги успокоя, че трябва да бъдат малко по-търпеливи. Ти трябва да играеш своята игра, да направиш своите грешки, да видиш кое не се получило добре и да се опиташ да го поправиш. Да се поучиш от грешките. Няма друг начин за учене в капоейра.

Има една песен, която казва така:

Na vida se cai                         В живота се случва да паднеш,

Se leva rasteira                       когато ти направят подсечка.

Quem nunca caiu                   Който никога не е падал,

Nao e capoeira                       той не е капоейрист.

 

Поуката от тази история е в това: Неизбежно е понякога да бъдеш хванат в грешка, когато играеш капоейра. Така че, не бъдете обханати маниакално от мисълта за  mandinga и malicia. Ако тренираш усилиено и играеш много, тези неща се разкриват и израстват по естествен начин.

 

 

Малък превод от английски на част от книгата „Capoeira Beyound Brasil: from a slave tradition to an international way of life” /Капоейра извън Бразилия: от една традиция на робите до начин да живееш като „гражданин на света”/ на Aniefre Essien

кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

^