кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

English languageБългарски език
Статия в с-ние ЕГОИСТ, Октомври 2006г
« Назад

 РИТЪМ енд БЛЪС

ТАНЦ, БОЙНО ИЗКУСТВО ИЛИ ПРОСТО НАЧИН ЗА ЗАБАВЛЕНИЕ - ВСИЧКО ТОВА Е КАПОЕЙРА. СЪЗДАДЕНА ОТ ЧЕРНИТЕ РОБИ ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ БЕЛИТЕ ГОСПОДАРИ, ПО-КЪСНО ТЯ Е ДАЛА НА СВЕТА НЕЩА КАТО БРЕЙКА И ХИП-ХОПА

Историята, че капоейра е създадена от робите, всъщност си е истина. Кой друг ако не черните биха измислили средство за защита, замаскирано като танц? Дори търговците на роби и робовладелците едва ли са забранявали на негрите да разпускат след целодневната работа с песни и танци. По-странно е друго - след премахването на робството в Бразилия капоейра и всичко друго с африкански корен, като например самбата, било забранено от закона. За самбата никога няма да разберем защо, но за капоейра се знае. По това време тя започнала да се използва предимно от престъпници и улични банди. Капоейрист тогава станало еднозначно на престъпник. Минали години. Бразилците се осъзнали като новосъздадена нация и започнали да градят макар и малко изкуствено собствена културна идентичност. За капоейра дошли добри времена и тя станала част от новата култура. Реабилитацията й била през 1937 г. и дори се стигнало дотам, че бразилци били пращани в Африка да търсят корените й. Естествено там те не намерили нищо подобно на нея, което още повече накарало бразилците да си я заобичат като нещо родно. Днес тя е национален спорт не по-малко популярен от футбола.

Друго интересно от историята й е, че има два стила. Първият се нарича ангола и минава за автентичния. Играе се ниско до земята, почти няма акробатика, а срещите при него са много дълги, защото противниците доста се дебнат. В новата история на капоейра ангола се свързва с името на местре (майстор на португалски) Пастиня. Понеже ангола минавал за бавен и неефективен стил, бил създаден нов. Набеденият за него е местре Бимба, който през 1930 г. отворил школа Септ.го йе Си1т.ига Ризлса Кед1опа1 и затова той бил наречен регионал. Играе се главно в изправено положение и в него е привнесена много акробатика, високи удари с крака и подсечки, гепени от азиатските бойни изкуства. Регионал е по-динамичен и бърз и набляга на рефлексите и скоростта, докато за ангола по-важни са силата и издръжливостта.

Стигаме до другия много важен елемент за капоейра - музиката. Твърди се, че не можеш да играеш капоейра, ако не умееш да я свириш, и обратно. Двубоят при нея винаги започва под звуците на музика, като скоростта му се определя от ритъма на прочутото беримбау. Това е музикалният инструмент символ за капоейра. Представлява пръчка натегната с метална струна, т.е. нещо като лък, в чийто долен край се завързва голяма кратуна за резонаторна кутия. По струната се удря с малкг пръчица, а с монета или камъче, като се притиска в долния й край, се променя тоналността й. Звукът на беримбау е доста монотонен, но важният е не той, а ритъмът. На беримбау обикновено свири майсторът, като чрез него дава указания за играта. Другите инструменти са барабан, който се нарича атабак, и пандейро (дайре). Песните са диалогични, т.е. има солист и хор, който му отговаря. Текстовете им напълно отразяват мирогледа на робите, защото в тях се пеят неща като: днес ме има, утре не - много важно, каквото стане,такова... Агитката, която ги пее, оформя родата (кръга) - също уникален само за капоейра елемент. Ритуално родата се затваря така, както звучи музиката в камбанария - вътре се чува различно, отколкото навън. Непрекъснато променящият се ритъм на беримбау, стресът, който носи напевът на хората, и това, че този срещу теб непрекъснато те дебне и се опитва да те удари, развива адекватността в много напрегната ситуация. Нивото на хората в капоейра се определя именно от това доколко усещат играта и могат да останат адекватни в нея. Така характерните и чести обръщания надолу с главата пък имат за цел да превъзпитат начина, по който възприемаш света, т.е. сменяйки перспективата, от която го гледаш, се научаваш да се ориентираш във всяко положение на тялото. Акробатиката учи и на баланс, другото важно нещо от философията на капоейра - всичко да е на принципа на равновесието, а не да зависи от мускулите и физиката. Ето защо се счита, че си победен, когато те извадят от равновесие, т.е. не можеш да застанеш на ръце или крака и седнеш на земята. В реална ситуация капоейра учи да пропускаш нещата да минават покрай теб и да се намесиш само ако искаш. Понеже все пак е и средство за защита на улицата, а там най-важно е да оцелееш и се съхраниш, напълно в стила й е да хванеш бухалка, счупена бутилка или просто да си плюеш на петите.

Според Вальо - българския инструктор, с когото се запознах, най-важното в обучението по капоейра е с играта (танца) да показваш на човека срещу теб къде бърка и винаги да се стремиш той да се учи, а не да го пребиваш. Учейки го да стане по-добър, следващия път ще играеш с по-добър партньор. Само едно такова надграждане създава приятелството и доброто отношение. За него пътят на съвременната капоейра да се развива като спорт, да се правят големи федерации, които дори се борят за това тя да стане олимпийски спорт, не е на добре. Това убива традицията. Музиката, пеенето и този, който води родата, като инициация вече са слаби и хората се осакатяват. Затова Вальо обучава учениците по традиционния начин чрез музиката, пеенето и танца и така прави купона. А той привлича.

Капоейра в България е на www.xuangui.com

Автор : Асен Начев


 

кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

^