кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

English languageБългарски език
ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА КАПОЕЙРА
« Назад

ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА КАПОЕЙРА

A.A. Decânio Filho
Превод на английски: Shayna McHugh
Превод на български: Светла Матова
Източник: http://paginas.terra.com.br/esporte/capoeiradabahia/

КОНЦЕПЦИЯ И ДЕФИНИЦИЯ
     Капоейра от Баийа е динамичен, хореографски процес, развит от двама партньори, характеризиращ се с навързването на ритуални движения, изпълнени в хармония с ритъма на ижеша [1]. Партньорите са направлявани от свиренето/токата на беримбау и симулират намерения на атака, защита и отбягване/навеждане и в същото време демонстрират способности, сила и самоувереност. При взаимодействие с партньора в играта, всеки от двамата се опитва да демонстрира своето преимущество над парньора си. Сложната хореография е развита, започвайки от основното движение наречено жинга [2], от което много движения се развиват привидно спонтанно и естествено, прикривайки целта - принуждаване на партньора да признае своята слабост.
Между най-важните характеристики на капоейра ще подчертаем свободата на творене, стриктното подчинение на ритуалите, съхранение на традициите, уважение към тези, които са дошли преди нас и уважение към «най-старите», като носители на общата мъдрост.

[1] a) Племе от нацията Nagô, формирано от жени дисиденти, със специфични религиозни ритуали. b) Музикален ритъм в кандомбле, използван за боготворенето на Oxum, Oxalá, Nana Borokô, Nhançan, Yemanjá, Logunedé, Ogum, Oxosse, и т.н.; бавен, плавен, спокоен и магичен.
[2] Ритмично движение на цялото тяло, съпътстващо токата на беримбауто, с цел запазване на тялото релаксирано (отпуснато) и центъра на гравитацията на тялото в непрекъснато движение, готово за отдръпване, атака, противоатака или избягване. То е опорната точка в капеойра, от която всички нейни движения започват! По време на жинга практикуващият трябва да остане в постоянно движение, симулирайки опити за атака, противоатака, винаги внимаващ за намеренията на своя партньор, в непрекъснато състояние на съзнанието за отбягване и защита на потенциално атакуваните части. “Жинга е душата на капоейра!” според Местре Бимба. По дефиниция в капоейра играта можем да приемем само движения започващи от и генерирани от жинга, съвместими с ритуала на родата и поставени в рамката на ритъма-мелодията на беримбауто.

ПРОИЗХОД
     Капоейра е сложен процес, съставен от смесването или сливането на фактори от различен произход:
1. От Африканците ние наследяваме основните ритуални движения на кандомбле: от Юруба хората получаваме ритъма ижеша и тоналната рима на всеки 3 строфи, докато Банту предоставят баримбауто, основният инструмент.
2. Португалците допринасят чрез популярния танц шула използването на  импровизацията (шула), пандейрото и виолата.
3. Бразилците допринасят за номенклатурата на движенията, темите на песните (популярната литературно-философска културна основа), ритуалите, методите на преподаване, фонетичните изменения на термините, ползвани в песните.

     В Бразилия смесването на африкански елементи с местните фактори (португалски и индиански) дават произход, започвайки с ижеша ритъма, на семейство от културни проявления, чийто общи корени им дават ритмична и хореографска прилика.

МУЗИКА
     В практикуването на капоейра, което е управлявано от ритъма на оркестъра, както в кандомбле, характеристиките на различните токи придобиват първична роля, също както и акомпанимента на хора и ритъма на пляскане от играчите и публиката.
По-бавните, спокойни токи са предпочитани от “анголейрос”, свързани повече с африканските традиции и игровият аспект на капоейра, приемайки я основно като игра на възможности, хореография, техника, докато “режионалистас” предпочитат по-бързите токи, които подчертават войнствеността, присъща на боя, което е и крайната цел на този стил.
     Основните токи на стила “Режионал” са: Хино, Кавалария, Санта Мария, Сау Бенту Гранджи, Сау Бенту Пикену, Бенгела, Идалина, Санта Мария, Амазонас, Бенгелина, Иуна.
     Трябва да се подчертае, че всеки местре прибавя към токите своето клеймо, без въпреки това да нарушава техния характер, в резултат от влиянието на различните характери, тон на гласа и настройката на главния инструмент (беримбауто).

ИНСТРУМЕНТИ И ОРКЕСТЪР
     Инстрементите, които се използват в оркестъра на родата на капоейра добре отразяват културната хибридизация на самото изкуство. Беримбауто е еднострунен инструмент, по произход от Банту хората, които са културно и географски разделени от Юруба културата, от която е наследен ижеша ритъма, също и акцентът и тоналната рима в третия куплет, които могат да се видят в песните на старите местре.
Виолата, използвана в самба да шула, също известна като самба джи ба(р)авенто или сантама(р)еси (от същото музикално семейство на капоейра, цитирана от Местре Пастиня като ползвана между старите капоейристи), е следа от шула (популярен португалски танц); докато (р)еко-(р)еко, шъкере и агого показват връзката с кандомбле.
     Ползването на атабаки, както сега се среща, няма нито историческа, нито традиционна, нито логична причина. Според моя опит, неговото използване започва след създаването на израза “Капоейра джи Ангола” от Местре Пастиня през 1941г. Изразът е използван, за да се различава неговата новосформирана група (на 23 Януари 1941г.), имаща за цел обединяването на всички онези местре, които не са били свързани със стила режионал, който е създаден от Местре Бимба някъде 10 години преди това.
     Неговот (на атабаки) използване се разпространява от групите, които правят фолклорни представления, започвайки с “Олодум”, на Местре Акордеон, Камиза Роша, Езекиел, Итапуан, Флеша, Ониас и др. Местре Бимба, обаче, не е позволявал ползването му по време на тренировка или демонстрации, защото атабакито отвличало ритъма на беримбауто, основния инструмент на оркестъра или батериата (термин, предпочитан от Местре Пастиня) и генератор и регулатор на движенията на партньорите в играта на Баийска капоейра. Местрето обичал да казва: “пандейрото е атабакито на капоейра” и режионалистите разклащали пандейрото, за да отбелязват ритъма. 

ПЕСНИ
     Съдържанието на песните възхвалява качествата на лидера на родата, разказва неговия произход или се обръща към исторически или съвременни факти, персонажи или забележителни събития. Начинът на пеене цени повече тона на гласните, отколкото правилното произнасяне на съгласните, получавайки риторичността на мантра, в хармония с тона на беримбауто. В ангола стила, песента и звукът на беримбауто са основани на монотонен тон, в който присъствието на припев дава сходство с ладаиня (религиозна песен) с гладък, спокоен и изключително обаятелен/привлекателен характер, който позволява бавни, по-отпуснати, контролирани движения, с голяма красота. В стила режионал бързият военен ритъм предизвиква по-бързи движения, превръщайки ги в по-агресивни или рефлексни, с инстинктивен характер и изискващи по-голяма дистанция между партньорите.
     Всеки местре има свой стил на пеене и свирене, изменяйки темата и съдържанието на песните, които от своя страна идентифицират всяка рода със своята литературно-философска културена основа. Песните са кратка импровизация, шула [1], остатък от популярен португалски танц със същото име, ко(р)идо [2], куадрас [3] и ладаиня [4].
     Основно съдържанието на песните е част от съкровищницата на общността, към която принадлежи родата или репертуара на самата рода, примерно споменаване на факти, исторически персонажи, борещи се за свободата на избора, съчиняване на коментари с философско съдържание или свързани с популярната мъдрост, поговорки и аксьоми. Ние обърнахме внимание на орики (наречена шула от Местре Бимба в началото на режионал и сега известна като ладаиня между анголейрос), африканската възхвала, хвалебственото приветствие на господарите, на земята на раждане, приятелите, Господ или Светийте и оришас, които придават индивидуален характер на всяко събиране или рода.
     Хорът или припевът обединява всички тези неща в изключително прилепчива песен, създавайки зареждаща атмосфера, която преобразува социалното събиране в глобална същност, способна да създава съвместно променено (преходно) състояние на съзнание във всички участници на родата, играчите или публиката.
Според стила и темперамента на местре и следователно на родата, съществува ясно предпочитание за гладкост и бавност на ладаинята (основно между анголейрос) или за горещината и скоростта на ко(р)идо (повече по вкус на режионалистас).

[1] – Кратка “импровизация” на въведение или запознаване, пяно от певеца като начало на неговата композиция. Основно отдава почит на местретата му, неговия произход, града му, исторически факти или друг елемент от културната основа на родата. Често певците използват шулата като въведение към коридата и ладаинята, като подават припева, който трябва да бъде пят от хора.
[2] – Самото име се превежда или е остатък от ускоряването на ритъма, който ги характеризира, заедно с връзката между куплета на певеца и припева на хора, които частично или изцяло повтаря певеца. Певецът пее куплети от прости, кратки, често повтаряни фрази, сборът от които се използва като припев от хора на родата. Съдържанието на куплета може да е взето от куадра, от мото, от ладаиня, от коридо, от литературно-философската основа на комуната на родата или социалната група. По тази причина разликата се проявява ясно когато припева се чуе, защото същото съдържание може да бъде изпято в една или друга категория, според гласа, ритъма, бийта и ускорението, което певецът, оркестърът, хорът и пляскането, освен самата структура, дават на пасажа.
[3] – Кратка строфа от четири непрекъснати куплета, с различно съдържание, понякога дава акцент или насмешливи предупреждения към някой от партньорите или споменава факти или легенди от родата. Основно завършва с провикване/обръщане или предупреждение към хора, като “Camara!” “Volta do mundo!” “Aruandê!” “Aruandi!” “Iêê!” “Êêê!” и много други.
[4] – Ладаинята е бавен ритъм, като молитвата със същото име в католическите църкви, хорът повтаря припева независимо от куплета, представен от певеца. Съдържанието на ладаинята съответства на дълга молитва, съобщение, развито и свързано в кратки строви, прекъсвани от припева.

ДВИЖЕНИЯ
      Всички възможни движения на човешкото тяло са позволени в играта капоейра, докато те могат да бъдат осъществени започвайки от жинга, в съгласие с токата на беримбауто; поставени в рамката на ритуала; и не носят риск от нараняване или морална щета на партньора, на участниците и/или публиката.
     Движенията в капоейра могат да бъдат класифицирани по следния начин:
- основни и получени;
- прости движения и маневри;
- движения за навеждане/гмуркане, избягване, атака, противоатака и хвърляния;
- удари, акробатики и защити;
- движения за напредване, оттегляне, извиквания (chamadas);
- основни или обучаващи комбинации, хвърляния, специални комбинации  (самозащита, акробатика и т.н.)

ФИЛОСОФИЯ
     Поради своя смесен произход, капоейра е съкровище на мъдростта на културите, които формират бразилския народ. Бивайки основно музикален и хореографичен процес, произхождащ от кандомбле, тя приема традицията за даване на почит към прадедите (oriki) на фона на встъпителната импровизация на популярния португалски танц шула (chula), запазвайки речника и.
     Като наследник на устната култура капоейра в песните на старите местре проявява своята мъдрост чрез мота, аксьоми, исторически препратки, съвети по африкански маниер, съвет с културна литературно-философска основа, характерен за социалната група и региона, в които се прилага.
     Бивайки игрална дейност на хората, които са здрави, силни, съзнаващи своята стойност, жертви на робството, задължени на тарикатлъка като фактор на комфорт и оцеляване, нейната философия е прагматична, начин за съществуване, живот и оцеляване по най-добрия възможен начин. Свързвайки спокойствие, благоразумност/предпазливост, толеранс и хитрина, капоейра има като основа ескивата, навеждането/отбягването, и малисия, преструването и не-преструването на намерение и цел; основното оцеляване от трудности и радостта от добър живот.
     Важна характеристика, също наследена от устната култура, е уважението към най-възрастния, като хранител на мъдростта на групата; също както грижата за младите гарантира увековечаването на социалната система и индивидуалната интеграция в комуната/общността, като източник на чувство за сигурност в гражданина.
     Запазването на традицията, с отворена възможност за прогрес, прави възможно адаптацията на миналото към настоящето, гарантира продължителност във времето, настройвайки социалната група към историческите и географските условия на общността спрямо бъдещето.

ЕВОЛЮЦИЯ
     Примитивната игра капоейра, игривата игра капоейра, забранена от доминиращата класа, била изменена през 1930г от Мануел дос Рейс Машаду, Местре Бимба, приемайки формата на бойно изкуство и получавайки името “Luta Regional Baiana” [1], целейки да избегне легалното/законовото ограничаване и служейки като основа на система за самозащита. Със симпатията на федералното правителство, Баийанското регионално/местно бойно изкуство било прието като национален спорт и признато от Олимпийския Комитет, в момента на път към последно уреждане. Повечето от местре обаче останали верни на древните ритуали и под водачеството на Висенчи Фе(р)ейра Пастиня, Местре Пастиня, се присъединяват към основания “Centro Esportivo de Capoeira Angola,” източник на съвременното название капоейра ангола и анголейрос. Тези две форми, първоначално ограничени в Баийа, се разпространяват по цялата страна и по-късно по целия свят.
     Анголейрос създават Associação Brasileira de Capoeira de Angola, главният орган на групата, който има за цел присъединяването на публични и частни единици/членове на този стил. Организирана официално под формата на държавни федерации, асоциации, лиги, клубове, академии/училища и други събирания, капоейра периодично представя културни и спортни събития и стана обект на ригионални, национални и международни академични проучвания. Тези институционни форми на капоейра обаче не са единствените, които могат да се открият днес. Често може да се види неформалното и практикуване по площади и популярни фестивали, под аспекта на фолклорна или “capoeira da rua” (улична капоейра) [2].
[1] – “Баийски Регионален Бой [или бойно изкуство],” стил на капоейра игра създаден от Местре Бимба през 30те.
[2] – Практикуването на капоейра извън официални организации, в обществена среда е  за момента наричано “Capoeira de Rua,” името на нов стил (свободен от правила и закони) в добавка към “Regional” и “Angola.”

ОСНОВИ НА КАПОЕЙРА
     Основите на капоейра или както някои хора без да се съобразяват с езика казват неправилно «фундаментите», биват обсъждани с определена честота, след случайното използване на тази дума от Местре Нороня, който е известен като самобитен познавач, без формулирането им в неговите неясни «писаници»...
     Никога не съм намирал или чувал в която и да било работа авторите да използват такъв речник за изясняване на своята концепция или дефиниция, което увеличава объркването между местретата и капоейристите. В Баийските публични среди, специално в те(р)ейрос джи кандомбле и Бохемските роди, терминът получава значително по-различна конотация от онази, която може да се намери в класиката и речниците на нашия език. В тези социални групирания тази дума се използва във връзка с най-тайната и дълбока част от служение или практика, достъпна само на най-високите слоеве от общността, следователно получава атрибут на потайност, свещенност, недостъпност от не-въведените, езотеричност, херметичност, мистерия, магическо обучение.
     Или с други думи, уважавайки първоначалното писание: “Днес аз виждам намаление/изчезване, капоейристите са загубили своята сила на волята, те не търсят основите, те искат да придобият само насилието”. Пасажът е написан от Местре Пастиня и илюстрира използването на термина “основа” от старите капоейристи в смисъл на есенция на знание за капоейра, нейните морални принципи, ритуали, практика и ефективност в поведението на всеки капоейрист, взимайки предвид неговия ритуал и поведение, също както неговия произход, относителното влияние на всеки от неговите компоненти, неговата музика, ритъм, песни и т.н.
     Съгласявайки се с Ездрас “Дамиау” в странноста на използването на Основи и Фундаменти в езика на старите и новите капоейристи (капоейра диалект?), аз се опитвам да намеря защо се обръща толкова голямо внимание на тази концепция.
     От дългия живот в средите на капоейра, центровете на кандомбле и по време на медицинската практика по време на часовете, по-малко благословени от бога на късмета, мога да извлека различни значения.
     Първоначално се проявява чувство на теоретично или практическо знание за обектите от каквато и да била природа, независимо от формалните проучвания. Когато някой говори за идея или поведение без основа, това показва липса на причина или основа за това.
     Появява се нюанс на мистерия, святост, когато се приложи спрямо знание, запазено за определени социални групи, както са членовете на кандомбле. Както в случая на старите местре, които били смятани като знаещи основите на капоейра... само те ги притежавали...
     В Баийските културни среди се цени високо да си знаещ на основите на сектата или друг клон от човешката, социалната, научната или артистичната дейност; причина за гордост, нещо много специално и завидно. Казва се с възхищение:»Фулану знае много добре основите на самба!», докато другите се бият по гърдите и се хвалят като единствените, които знаят това или онова... особено между онези, които са по-малко благословенни с интелигентност, култура и преди всичко умереност/сдържаност... въпреки това добре подкрепени със самочувствие и суета.
     Често се среща и е естествено за окиченият «познавач на основите» да откаже надменно да предаде тези сакрални тайни, които са надарени с магическа мощ, на не-посветените.
     Объркването, предизвикано от безразборното използване на тази дума от някои учени, които не са добре запознати с Баийския популярен език, особено неговото ползване в Бохемските роди и в terreiros de candomblé, е усилено от появата на литературни безмислици по темата, чиято дефиниция и концепция авторите никога не са знаели, не забелязвайки нито безотговорността нито сериозността на направената научна грешка... думи- често скандирани/повтаряни, фрази- често цитирани, но празни... бихме казали «без основа» в малък бар на улицата на Жулиау!
     Разглеждайки «ОСНОВИТЕ», “Novo Dictionário Aurélio” изрежда следните значения:
1. Основа, базис.
2. Причини или аргументи, на които се основава теза, концепция, гледна точка и т.н.
3. Причина, оправдание, мотив.
4. Онова, на което се поддържа доминантен факт от съществуването (и следователно е гаранция или причина за съществуване) или ред или сбор от знание (и следователно основата е сбор от твърдения или идеи, или по-общи или по-прости, от които това знание се извежда).

     От горното на мен ми става ясно, че трябва да приемем като дефиниция за “основи на капоейра” нейната причина за съществуване и оправданието за това съществуване, като това са елементите, които я идентифицират като “СЪЩЕСТВО/СЪБИТИЕ” в нашия концептуален/идеен свят.
     Първият въпрс, който възниква в нашето съзнание спрямо анализирането на проблема е- КАКВО Е ИГРАТА НА КАПОЕЙРА? Техническият отговор е: “Капоейра от Баийа е динамичен, хореографски процес, развит от двама партньори, характеризиращ се с навързването на ритуални движения, изпълнени в хармония с ритъма на ижеша [1]. Партньорите са направлявани от свиренето/токата на беримбау и симулират намерения на атака, защита и отбягване/навеждане и в същото време демонстрират способности, сила и самоувереност. При взаимодействие с партньора в играта, всеки от двамата се опитва да демонстрира своето преимущество над парньора си. Сложната хореография е развита, започвайки от основното движение наречено жинга [2], от което много движения се развиват привидно спонтанно и естествено, прикривайки целта - принуждаване на партньора да признае своята слабост.
     Между най-важните характеристики на капоейра ще подчертаем свободата на творене, стриктното подчинение на ритуалите, съхранение на традициите, уважение към тези, които са дошли преди нас и уважение към «най-старите», като носители на общата мъдрост.”

Или поетично:

“Капоейра е бой...
Преподавана и упражнявана като танц!
Способна да бъде ползвана за защита...
И за атака...
В мига на нужда!
По думите на Местретата
Бимба и Пастиня!
Капоейра е изкуство...
Изкуството да се живее добре!
ОСПОРВАНА КАТО БОЙ...
“тя убива даже без да иска!”
... казва Местре Бимба...
“и доброто на живота не е да се умре!”
... допълва Местре Пастиня!”

ОСНОВИТЕ НА КАПОЕЙРА
     Практикуването на капоейра се развива, подчинявайки се на следните параметри:
- ритъма ижеша, командван от беримбауто;
- ритуални движения независими от ритъма;
- дисциплина и уважение на традицията, на най-старите и равните;
- съдружие/партньорство;
- кръгови и низходящи движения на навеждане/отбягване;
- прикриване на намерението; непрекъснато оставане на щрек, спокойствие, отпускане, самоувереност;
- променено състояние на съзнанието (капоейра транс), както ще анализираме по-надолу.

ИЖЕША РИТЪМА
     Като хореографска манифестация на африканския ритъм ишеша, напасването на капоейра движенията към този ритъм е от основна важност за нейното практикуване, като цел е и запазване продължението на динамиката, без нарушаване на последователността от движения. Темпото на ижеша токата довежда до преходно състояние на съзнанието- спокойно, мирно, носещо удоволствие, даващо възможност за добрър ритъм на играта без насилие, позволяващо партньорите да се изучават, анализират, отразяват; и създаващо възможност за прилагането на ритуални жестове, способни да обогатят арсенала на рефлексите за защита, навеждане/отбягване и противоатака, част от профила на поведение на истинския капоейрист.
     Прекаленото ускорение на темпото предизвиква състояние на възбуда, несъвместимо със спокойствоето, което е задължително за практикуването на капоейра, освен това прави ползването на жинга невъзможно, трансформирайки игривата дейност в агресивна, която носи потенциал за нараняване или смърт.
     Наблюдението на ритуалните движения, генерирани от различните токи на атабаки, специално между ижеша от една страна и ритмите на алужа и ада(р)ум, ще изясни твърдо важността от ритъм на токата на оркестъра в представлението на партньорите в капоейра играта, на тяхното поведение и състояние на съзнанието.

ДВИЖЕНИЯ ЗАВИСИМИ ОТ РИТЪМА
     За да се признае за игра на капоейра, сборът от движения на играча трябва да бъде настроен/напаснат към ритъм/мелодията на токата на оркестъра и да се подчинява на традиционните правила на всеки стил, особено онзеи, които гарантират сигурността на тяхното изпълнение, т.е. не-насилие.
     Капоейра от Баийа е по дефиниция и принцип бой, маскиран под формата на танц или боен танц или както Жозе Роберту “Пингу” (18годишен) ученик и син на капоейра местрето Канелау (Натал, РН) казва: “Капоейра не е насилие, тя е спорт, здравословна игривост... боят остава скрит.”
     Отвъд напасването на движенията към ритъма и мелодията, от особена важност е придържането към ритуала, което е придържане към традиционните правила, които направляват и гарантират безопасността на участниците.
     Съгласие между джентълмени, код на честта, предаван чрез устната традиция между поколенията, от своето създаване, както Уважаемият Местре Пастиня казва в своите “Записки и Рисунки”:
“да се научат прилежно правилата на капоейра”...
“... всички онези, които искат да се посветят на този спорт като капоейристи; Кого искат те като рефер? Трябва да търсят да научат прилежно/издъно правилата на капоейра ангола, така че да могат да говорят или решават с авторитет. За съжаление голяма част от нашите капоейристи имат много непълно знание за правилата на капоейра, защото контролът на играта е който защитава онези, които я практикуват,  и не позволява тя да се килне в страната на вале туду”...  (8a,15-23;8a,20-23;8b,1-2)

     Пастиня мъдро повтаря факта, че кодът на честта трябва да бъде следван от капоейристите. “Това е контролът на играта” от рефера, от правилата, от уреждането и от ритъма на оркестъра, “който избягва насилие и инциденти”... Струва си повтарянето!

ДИСЦИПЛИНА И УВАЖЕНИЕ КЪМ ТРАДИЦИЯТА, НАЙ-ВЪЗРАСТНИЯ И РАВНИТЕ
     В обществата на устната култура, както са африканските, връзките между генерациите са необходими за оцеляването на групата и индивидите, ценейки най-възрастните като доверени хранители на мъдростта и опита, важен за обучението на по-младите и по-неопитните. Културна проява по природа, капоейра зависи от близостта на генерациите, тя обединява обществото, превръщайки го в монолит, способен да се противопостави на външни влияния и съхранявайки го във времето.
     Отношението на уважение към най-възрастния със сигурност провежда това на уважение, оценка и приемане между връстниците, партньорите, обединявайки социалната група, преобразувайки я в семейство, клан, племенно събиране, основна неразтворима единица, към която всички се гордеят да принадлежат, както ние всички с нашата капоейра рода.

ПАРТНЬОРСТВО
     От уважение към традициите и най-възрастните ние лесно достигаме до идеята за парньорство, съществена за научаването, преподаването и практикуването на капоейра. Капоейра, като основа войнска дейност, по същество войнствена/нападателна, потенциално носеща наранявания и смърт, не може да бъде практикувана без съответното доверие, без отдаване на не-агресията, на не-насилието, на взаимното уважение, както са нейните традиционни правила на играта, нейния ритуал. Тази връзка на другарство и взаимно уважение наричаме “партньорство”. Без него, всички ученици в началото на своето обучение ще умрат или ще се откажат, толкова сериозни ще бъдат техните наранявания!

Без партньорство
Всяко “volta do mundo” ще бъде битка
Със смъртта на победения и без победител!
Капоейра тогава ще бъде Апокалипсис само по себе си
Всеки Местре негов Ездач!

НИЗХОДЯЩИ И КРЪГОВИ ОТБЯГВАЩИ/НАВЕЖДАЩИ ДВИЖЕНИЯ
     В Ориента казват, че сферата е форма на перфектност и кръгът е най-истинското изразяване. В ритуалния танц на кандомбле движенията са кръгови, проявявайки се във всеки сегмент и в сбора към токата (ритъма и темпото) на всеки ориша. Кръговите движения са единствените, които предразполагат ескивата, отбягването на линията на директен контакт на атака, без да има разделяне назад, което би направило противоатаката трудна или невъзможна.
     В капоейра, движенията, предимно преместванията, трябва да са кръгови или по-добре сферични, преобръщайки центъра на гравитация на партньора, избягвайки неговата атака и обхождайки неговия фланг/страна в търсене на слабо място или отваряне на защитата.
     Низходящите навеждания/отбягвания генерират движения, които се поддържат по-добре на земята и поради тази причина са по-сигурни. Те също позволяват на човек да търси най-ниската точка на тялото- обикновено най-наранимата- на симулирания противник. Също така съществува предимството играчът да използва в тази поза четирите си крайника и главата като точки за поддръжка на земята, заедно с използването на по-голяма амплитуда на движенията, което увеличава скоростта и силата на атаките и противоатаките. Последно, (р)ащера, преди използвана толкова често в играта на капоейра и днес толкова рядко виждана, се изпълнява по-лесно в по-свита позиция.
     Поведението на ескива е основно в капоейра. То защитава упражняващия от атаки, докато му позволява да вземе предимство от нарушаване на защитата, което винаги се проявява по време на движението атака, и да осъщесви противоатака.

ПРЕСТРУВАНЕ НА НАМЕРЕНИЕ
     Като резултат от определението и концепцията на Баийанска капоейра като преструване на бой под формата на танц, ние получаваме симулирането на намерение и преструването на намеренията или целите, играещи основна роля в този начин на прекарване на времето на смесените хора от Баийа реконкаву. Най-хитрият, най-умният, най- malicioso (тарикатският), най-подвеждащият, най-лъжливият, най- mandingueiro играчът е най-добрият. Този, който успява да убеди партньора си в нещо, което той никога няма да направи и да се възползва от фалшивата стъпка на партньора, за да освободи своята истинска атака. Съществено е да се “улови” партньорът неподготвен, след като е привлечен към “ласото”, към клопката, в която ще бъде заплетен без насилие и без голямо усилие от страна на атакуващия.
     Флорейо-та, особено онези, които са изпълнени с горните крайници, така че да не повлияят позицията и баланса, нито изискват измместване в пространството, са най-подходящите инструменти за симулиране на атаки и/или преструване на намерение или цел. Най-ефективното флорейо е това, което носи в себе си потенциала на атака, която да бъде пусната мигновено в подходящия момент.

НЕПРЕКЪСНАТО ВНИМАНИЕ, СПОКОЙСТВИЕ, ОТПУСКАНЕ И САМОУВЕРЕНОСТ
     Капоейра трябва да поддържа непрекъсната еднозначност със съзнанието на партньора, за да забележи неговите истински намерения и така да е способен да предчувства неговите жестове и движения, дали ще са флорейо, атака или ескива. От тази умствена/ментална позиция естествено изниква постоянното свързване на индивида със обкръжаващата среда. Постоянна бдителност. Несъзнателна връзка между индивида и средата, която води капоейриста към мигновенна настройка към променливите екстериори, независимо дали са физични или духовни, което води до предчувстването на опасности и до подходящи защитни или отбягващи реакции. Много пъти противоатаката се проявява изненадващо като светкавица в слънчев ден, като ухапването на привидно заспала жарарака змия.
     По мое мнение това е основната причина за поведенческото влияние в грешките, на повечето от съпътсващите интелектуални доходи и техните психологически условия. Само пълното спокойствие позволява отпускането, задължително за изстрелването на рефлексите за атака, защита, противоатака с минимално закъснение. Само в перфектно спокойствие ние успяваме да запазим състоянието на повишено внимание в отпускане, способно да освободи всички невронни пътища и контролни точки, за преминаването на периферни стимули и реакции на моторните рефлекси, несъзнателни и мигновени, на навеждане/отбягване, защита, атака и противоатака, характерни за капоейриста по време на игра или в момент на заплаха.
     Следователно ние можем да ценим предупреждението на Уважаемия Местре Пастиня деклариращ “Колкото по-спокоен е капоейристът... толкова по-добър е капоейристът”... С минаването на времето, нескончаемото повторение на ситуации на привидна или явна опастност, безкрайната поредица от непредвидени събития, които включват моментални реакции, някои изненадващи, но винаги подходящи, генерира несъзнателно поведение на самоувереност, което подпомага повече развитието на този порцес на запазване на целоста на ОРГАНИЗМА, най-ценното бижу, което капоейра може да предложи на своя aficionado (последовател). Това е “спокойствието на силния” или както Ездрас “Дамиау” предпочита, “спокойствието е добродетел на силните!”

ПРОМЕНЕНО СЪСТОЯНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО (КАПОЕЙРА ТРАНС)
     Под влияние на енеричното поле, създадено от ижеша ритъм-мелодията и от ритуала на капоейра, практикуващият достига променено състояние на съзнанието, в което СЪЩЕСТВОТО/ОРГАНИЗМА се държи като интегрална част от хармоничен съюз, в който то се намира поставено в този момент. Капоейристът тогава престава да се възприема като съзнателен индивид, става слят с обкръжението, в което играта на капоейра се развива. Той (съюзът) започва да действа като интегралната картина в развитие. Действайки като, че да е знаело или възприел едновременно миналото, настоящето и бъдещето... всичко, което се е случило, се случва и ще се случи... става настроен естествено и моментално към настоящия процес.

ИГРА
     Практикуването на капоейра като игра е оригиналната форма, единствената, която заслужава името на традиционна, стволът, от който тръгват многото аспекти и приложения на капоейра, били те под формата на бойни, педагогични, медицински, акробатични, хореографски или самозащитни приложения. Чрез нейната практика ние стигаме до възстановяването или поддържането на физически фитнес в напреднала възраст и развитието на бразилския начин на живот, с други думи – да живеем “добре с живота”.

СПОРТ
     Бивайки комплексна дейност, покриваща множество компоненти, като оркестрирана музика (инструментал, ритъм, мелодия, песни с литературно-философско съдържание и т.н.); хореография; игривост (игра); свадливост (бой); партньорство; способности на акробатика; ритуал; знание и систематизирани технически възможности; комбинации за самозащита; и други, капоейра представя различни категории за упражняване и оценяване или състезания. Следователно могат да бъдат провеждани състезания с различна природа, като:
- индивидуална игра на технически възможности;
- игра на технически възможности между партньори;
- индивидуална хореография;
- демонстрация на комбинации от движения между партньори;
- индивидуална игра на акробатични възможности;
- демонстрация на акробатични комбинации (esquetches);
- съревнование на оркестри;
- съревнование на песни (шулас, куадрас, ладаиняс и ко(р)идо);
- съревнование на текстове и тяхното литературно-философско съдържание;
- съревнование на ритъм и мелодия и други.

БОЙ
     Практикуването на капоейра в какъвто и да е стил развива действителните основи на който и да било метод за бой/борба или самозащита, като:
- чувство на постоянно внимание пред лицето на опасности, явни или не;
- рефлекси на избягване/навеждане, отбягване, защита и противоатака;
- физически фитнес;
- сила, гъвкавост и бързина;
- дисциплина, самочувствие и скромност/смирение.

     Дори без специална тренировка, капоейристът по своя начин на съществуване (спокоен, весел и дружелюбен) е склонен да избяга от ситуации на конфликт (най-добрата самозащита според Майстор Казуо Йошида е човек да не се забърква в спорове и боеве) и дори физически да се защити от ситуации на невъоръжена агресия или да избяга с минимални поражения от възможна въоръжена агресия.

САМОЗАЩИТА
     Честото практикуване на играта капоейра с подчертаване на избягването/навеждането, създава поредица от несъзнателни защитни рефлекси, включващи избягването/навеждането и противоатаката, които съставят система за самозащита, приспособявайки се към текущата ситуация, независимо от опитността, предхождаща текущата картина.
     За разлика от бойните изкуства, капоейра изисква в своята игра непрекъсната импровизация, винаги настройване към всяка нова ситуация, моментално, чрез рефлекси, създадени от преживяната ситуация, от случай-на-случай.
     Самозащитата на капоейриста е инстинктивна и идва съчетана с практикуването на капоейра като игра, като логичен резултат на умственото/менталното поведение на отбягване/навеждане и на постоянната симулация на ситуациите от надвиснала опастност в играта. Въпреки това, тя може да бъде усъвършенствана чрез специални комбинации от упражнения в по-напредналите нива на лична тренировка.

ПЕДАГОГИКА
     Играта капоейра, като симулация на бой, който не включва (ostentatiously) опастността, която се подразбира в една схватка, позволява развитието на самочувствие и адаптиране на рефлексите към опасни условия.
     Същевременно, капоейра трансът, освобождаващ реакциите на настройка към екстремални условия на съзнание и на страх, става безценен инструмент в развитието на здрава личност.
     Дисциплината, която се изисква при практикуването на капоейра добавя нови стойности към индивидуалността на последователя, като уважението към етиката, изпълнението на норми и правила, разбирането на партньорство и другарство, незаменими при обучение, които допълват формирането на здрав и балансиран характер.

ФИЗИЧЕСКИ ФИТНЕС
     Капоейра по своите атрибути:
- богатство на движения, включващи разтягане, отпускане, изометрични и изотонични свивания/контракции;
- удоволствие от ритмично-мелодичното поклащане и включването на 3те аспекта на СЪЩЕСТВУВАНЕТО (тяло, душа и дух);
- промяна на състоянието на съзнанието, премахвайки съзнателните, подсъзнателните или несъзнателните блокове, като стрес;
- пневматично-циркулярна привлекателност;
- установяване на рефлекси за само-съхранение и противо-травматични защити и последващото отхвърляне на страха;
- сензорна и моторна активация на вътрешно-невралните проводящи пътища и на центровете на церебрален и гръбначен (spinal) контрол;
- подобрение на механизмите за баланс/равновесие на тялото;
- включване на цялото тяло в процес на тренировка;
- поставяйки чувството за пространствено положение на първо място;
- развитие на периферното зрение;
- глобализация или интеграция на всичките органични сектори;
- социализация чрез ритуал и уважение, дисциплина и партньорство,

позволява развитието на системи за физическа възможност, индивидуална или колективна, сигурна, податлива на настройка към индивиуалните условия на всеки практикуващ (докато са придружени от компетентни професионалисти).

ПСИХОТЕРАПИЯ
     Практикуването на играта капоейра, като диалектична хореография, симулираща и преструваща намерения или условия на опасност, създава умствено/ментално поведение на сигурност в собствените ресурси за оцеляване от опастност. То включва защитни рефлекси и самоувереност.
     Отхвърлят се нервни блокажи, които парализират механизмите на само-съхранение, чрез сигурността, че ние само си играем, драматизирайки или симулирайки в бавно представени и осигурени условия на опастност от които знаем предварително, че можем да избегнем, чрез средствата на просто отбягване/навеждане. Следователно страх и боязливост се елиминират и се  заменят със спонтанност, екстровертност и радост.

КАПОЕЙРА ЗА ВЪЗРАСТНИ
Практикуването на капоейра,
- чрез разнообразието на нейните движения,
- чрез способността за настройка към личните условия на всеки практикуващ,
- чрез умствените/менталните промени, която води със себе си,
- чрез интегрирането между различни компоненти на Съществуването,
- чрез бивайки в същността си игрива и следователно носеща удоволствие дейност,
- чрез развитие на преходно състояние на съзнание, способстващо отбягването на блокажи от ментален характер и от физическите ограничения на практикуващия,
- чрез предоставянето на себе си на различни нива на натоварване,

може да се използва като метод за поддържане на физически фитнес, за позволяването или възстановяването на физическия фитнес, поправянето на износването от възростта или поредица от усложнения, в резултат на болести или остаряване.
     Въпреки това е подходящо да се подчертае, че тяхното практикуване зависи от органичните и функционалните условия на кандидата и подходящ медицински придружител, който да предпази от евентуални усложнения поради прекалено претоварване.

ДВИГАТЕЛНА РЕХАБИЛИТАЦИЯ
     Музикалният акомпанимент и играта с партньор подпомагат премахването на блокове и свобода на движенията, докато индивидуалната практика прави възможно менталната/умствената работа на концентрация върху включените мускули, незаменимо допълнение към добрия усех на работата.
     В двигателната рехабилитация ние ще можем да използваме повтарящите се движения върху наранените мускули, избрани между онези от основните техники, започвайки от жинга, под ритъма на беримбау, независимо дали ще е в индивидуална практика или практика с партньор.

кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

^