кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

English languageБългарски език
БРАЗИЛСКАТА КАПОЕЙРА
« Назад

КОНЦЕПЦИЯ

 

Бразилската Капоейра може да се определи като динамичен, хореографски процес, развит в общество от партньори, характеризиращ се с навързването на ритуални, атакуващи и защитни движения, изпълнени в хармония с ритъм, свиренето и пеенето на участващите. Играта е направлявана от свиренето на беримбау и в нея се симулират намерения на агресия и избягване като  в същото време се демонстрират способности, сила и самоувереност. Всеки от двамата играещи се опитва да демонстрира своето преимущество над парньора си. Сложната хореография се развива, изхождайки от основното движение наречено жинга, привидно спонтанно и естествено, прикривайки целта - принуждаване на партньора да признае своята слабост.

Между най-важните характеристики на капоейра могат да се отбележат свободата на творене, спазването на ритуалите, съхранение на традиционите ценности и нагласа, уважение към тези, които са дошли преди нас и към „предците”, като носители на общата мъдрост.

 

ЖИНГА - ритмично поклащащо и извиващо движение на цялото тяло, съпътстващо ритъма на беримбауто, с цел запазване на тялото релаксирано (отпуснато) и в непрекъснато движение, готово за отдръпване, атака, кантриране или избягване. То е опорната точка в капеойра, от която всички нейни движения започват!  “Жинга е душата на капоейра!” според Местре Бимба. По дефиниция в капоейра играта можем да приемем само движения започващи от и генерирани от жинга, съвместими с ритуала на родата /кръга/ и поставени в рамката на ритъма-мелодията на беримбауто.

 

ПРОИЗХОД

 

Капоейра е сложен процес, съставен от смесването или сливането на фактори от различен произход:

  1. От Африканците се наследяват основните ритуални движения на кандомбле: от Юруба се получава ритъма „ижеша” и тоналната рима на всеки 3 строфи, докато Банту предоставят баримбауто - основният инструмент.
  2. Португалците допринасят чрез движенията на популярния танц шула използването на  импровизацията, пандейрото и виолата като музикални инструменти.
  3. Бразилците допринасят за систематизацията на движенията и тяхното изпълнение, темите на песните (с популярна литературно-философска културна основа), ритуалите, методите на преподаване, фонетичните изменения на термините, ползвани в песните.

 

В Бразилия смесването на африкански елементи с местните фактори (португалски и индиански) дават произход на цяло семейство от културни проявления, чийто общи корени им придават ритмична и хореографска прилика.

 

ЕВОЛЮЦИЯ

           

            Примитивната игривост на играта капоейра, забранена от доминиращата класа, била изменена през 1930г от Мануел дос Рейс Машаду /Местре Бимба/, приемайки формата на бойно изкуство и получавайки името “Luta Regional Baiana, целейки да избегне легалното/законовото ограничаване и служейки като основа на система за самозащита. Със симпатията на федералното правителство, Баийанското местно бойно изкуство било прието като национален спорт като към момента се урежда  окончателното му признаване от Олимпийския Комитет. Повечето от майсторите на изкуството обаче останали верни на старите ритуали и под водачеството на Висенчи Ферейра Пастиня /Местре Пастиня/, се присъединяват към основания от него “Centro Esportivo de Capoeira Angola,” източник на съвременното название на Капоейра Ангола и практикуващите я анголейрос. Тези две форми, първоначално ограничени в Баийа, се разпространяват по цялата страна и по-късно по целия свят.

            Анголейрос създават Associação Brasileira de Capoeira de Angola, главният орган на групата, който има за цел присъединяването на публични и частни единици/членове на този стил. Организирана официално под формата на държавни федерации, асоциации, лиги, клубове, академии/училища и други събирания, капоейра периодично представя културни и спортни събития и става обект на ригионални, национални и международни академични проучвания. Тези институционни форми на капоейра обаче не са единствените, които могат да се открият днес. Често може да се види неформалното практикуване на капоейра по площади и популярни фестивали, каито наричаме фолклорна или улична капоера “capoeira da rua”.   

 

ОСНОВИ НА КАПОЕЙРА

 

            Основите на капоейра често се разбират и тълкуват различно от отделните майстори, както като формална дефиниция така и като съдържание.

В средите на обществото в Баия, и специално в светилищата на религията кандомбле и официалните роди, терминът получава значително по-различно тълкуване и разбиране това, което може да се намери в класиката и речниците на бразилския език. В тези социални групирания тази дума се използва във връзка с най-тайната и дълбока част от служение или практика, достъпна само на най-високите слоеве от общността, следователно получава атрибут на потайност, свещенност, недостъпност от не-въведените, езотеричност, херметичност, мистерия, магическо обучение.

Местре Пастиня и илюстрира използването на термина “основа” от старите капоейристи в смисъл на есенция на знание за капоейра, нейните морални принципи, ритуали, практика и ефективност в поведението на всеки капоейрист, взимайки предвид неговия ритуал и поведение, също както неговия произход, относителното влияние на всеки от неговите компоненти, неговата музика, ритъм, песни и т.н.

            Появяването на нюанс на мистерия, святост, когато се приложи спрямо знание, запазено за определени социални групи, както са членовете на кандомбле. Както в случая на старите местре, които били смятани като знаещи основите на капоейра... само те ги притежавали...

            В Баийските културни среди се цени високо да си знаещ на основите на сектата или друг клон от човешката, социалната, научната или артистичната дейност; причина за гордост, нещо много специално и завидно. Казва се с възхищение:»Фулану знае много добре основите на самба!», докато другите се бият по гърдите и се хвалят като единствените, които знаят това или онова...          Често се среща и е естествено за окиченият «познавач на основите» да откаже надменно да предаде тези сакрални тайни, които са надарени с магическа мощ, на не-посветените.

 

КАКВО Е ИГРАТА НА КАПОЕЙРА? Поетичен отговор на този въпрос дава следния куплет:

 

“Капоейра е борба...

Преподавана и упражнявана като танц!

Способна да бъде ползвана за защита...

И за атака...

В мига на нужда!

По думите на Майсторите

Бимба и Пастиня!

Капоейра е изкуство...

Изкуството да се живее по-добре!

Оспорвана като бой...

“тя убива даже без да иска!”

... казва Местре Бимба...

“и доброто на живота не е това да се умира!”

... допълва Местре Пастиня!”

 

            Практикуването на капоейра се развива като запазва следните параметри:

 

-          ритъма, командван от беримбауто;

-          ритуални движения независими от ритъма;

-          дисциплина и уважение на традицията и най-старите;

-          партньорство;

-          кръгови и низходящи движения на навеждане и отбягване;

-          прикриване на намерението; непрекъснато оставане на щрек, спокойствие, отпускане, увереност;

-          променено състояние на съзнанието и изострени възприятия.

 

РИТЪМЪТ  ИЖЕША

           

Като хореографска манифестация на африканския ритъм ижеша, напасването на капоейра движенията към този ритъм е от основна важност за нейното практикуване, като цел е и запазване продължението на динамиката, без нарушаване на последователността от движения. Темпото на ижеша ритъма довежда до отпускане на съзнанието - спокойно, мирно, носещо удоволствие, даващо възможност за добър ритъм на играта без насилие, позволяващо партньорите да се изучават, анализират, отразяват; и създаващо възможност за прилагането на ритуални жестове, способни да обогатят арсенала на рефлексите за защита, навеждане/отбягване и противоатака, част от профила на поведение на истинския капоейрист.

            Прекаленото ускорение на темпото предизвиква състояние на възбуда, несъвместимо със спокойствоето, което е задължително за практикуването на капоейра, освен това прави ползването на жинга невъзможно, трансформирайки игривата дейност в агресивна, която носи потенциал за нараняване или смърт.

 

МУЗИКА

 

В капоейра, управлявана от свиренето на инструментите, както в кандомбле, ритъм придобива първична роля, също както и акомпанимента на пеенето и пляскането на играчите и публиката.

По-бавните, спокойни ритми са предпочитани от “анголейрос”, свързани повече с африканските традиции и игровият аспект на капоейра, приемайки я основно като игра на възможности, хореография, техника, докато “режионалистас” предпочитат по-бързите ритмики, които подчертават войнствеността, присъща на боя, което е и крайната цел на този стил.

Някои от основните токи на стила “Режионал” носят имената: Хино, Кавалария, Санта Мария, Сау Бенту Гранджи, Сау Бенту Пикену, Бенгела, Идалина, Санта Мария, Амазонас, Бенгелина, Иуна.

Трябва да се подчертае, че всеки майстор прибавя към токите своя специфичен нюанс, без това да нарушава техния характер, в резултат от различния характер, тон на гласа или настройката на главния инструмент (беримбау).

 

ИНСТРУМЕНТИ И ОРКЕСТЪР

 

            Инструментите, които се използват в оркестъра на родата на капоейра добре отразяват културната смес в самото изкуство. Беримбау е еднострунен инструмент, по произход от племето Банту, които са културно и географски разделено от Юруба културата, от която е наследен ижеша ритъма, също и акцентът в музиката и тоналната рима в третия куплет, които могат да се видят в песните на старите майстори.

Пандейрото /виола, дайре/, използвано в самба, също известна като самба джи ба(р)авенто или сантама(р)еси (от същото музикално семейство на капоейра), е следа от шула (популярен португалски танц); докато (р)еко-(р)еко и агого показват връзката с кандомбле.

Ползването на атабаки /барабан/, започва след създаването на израза “Капоейра джи Ангола” от Местре Пастиня през 1941г. Изразът е използван, за да се различава неговата новосформирана група (на 23 Януари 1941г.), имаща за цел обединяването на всички онези местре, които не са били свързани със стила режионал, който е създаден от Местре Бимба някъде 10 години преди това.

Неговото (на атабаки) използване се разпространява от групите, които правят фолклорни представления и се свързва повече с ритуалната практика на религията кандомбле.

 

ПЕСНИ

 

            Съдържанието на песните възхвалява качествата на лидера на родата, разказва неговия произход или се обръща към исторически или съвременни факти, персонажи или забележителни събития. Начинът на пеене цени повече тона на гласните, отколкото правилното произнасяне на съгласните, получавайки риторичността на мантра, в хармония с тона на беримбауто. В стила „Ангола”, песента и звукът на беримбау са основани на монотонен тон, в който присъствието на припев дава сходство с ладаиня (религиозна песен) с гладък, спокоен и изключително обаятелен характер, който позволява бавни, по-отпуснати, контролирани движения, с голяма красота. В стила режионал бързият военен ритъм предизвиква по-бързи движения, превръщайки ги в по-агресивни или рефлексни, с инстинктивен характер и изискващи по-голяма дистанция между партньорите.

            Основно съдържанието на песните е част от съкровищницата на общността, към която принадлежи родата/кръга или репертуара на самата рода, примерно споменаване на факти, исторически персонажи, борещи се за свободата, съчиняване на коментари с философско съдържание или свързани с популярната мъдрост, поговорки и аксьоми. Ладаиня представлява африканската възхвала, хвалебственото приветствие на господарите, на земята, на раждането, на приятелите, Господ или Светийте и оришас /духовете/, които придават индивидуален характер на всяко събиране или рода.

            Хорът или припевът обединява всички тези неща в изключително прилепчива песен, повтаряща се песен която създава зареждаща атмосфера, способна да създава съвместно интуитивно отворено и възприемчиво състояние на съзнанието във всички участници на родата, играчите или публиката.

Според стила и темперамента на местре и следователно на родата, съществува ясно предпочитание за гладкост и бавност на ладаинята (основно между анголейрос) или за горещината и скоростта на ко(р)идо (повече по вкус на режионалистас).

            Всеки майстор има свой стил на пеене и свирене, изменяйки темата и съдържанието на песните, които от своя страна идентифицират всяка рода със своята философска и културена основа. Песните са няколко вида: кратка импровизация - шула [1], остатък от популярен португалски танц със същото име, коридо [2], куадра [3] и ладаиня [4].

 

[1] ШУЛА Кратка “импровизация” на въведение или запознаване, изпято от певеца като начало на неговата композиция. Основно отдава почит на учителите му, неговия произход, града му, исторически факти или друг елемент от културната основа на родата. Често певците използват шулата като въведение към коридата и ладаинята, като подават припева, който трябва да бъде пят от хора.

[2] КОРИДА Самото име се превежда или е остатък от ускоряването на ритъма, който ги характеризира, заедно с връзката между куплета на певеца и припева на хора, които частично или изцяло повтаря певеца. Певецът пее куплети от прости, кратки, често повтаряни фрази, сборът от които се използва като припев от хора на родата. Съдържанието на куплета може да е взето от куадра, от мото, от ладаиня, от коридо, от литературно-философската основа на комуната на родата или социалната група. По тази причина разликата се проявява ясно когато припева се чуе, защото същото съдържание може да бъде изпято в една или друга категория, според гласа, ритъма, бийта и ускорението, което певецът, оркестърът, хорът и пляскането, освен самата структура, дават на пасажа.

[3] КУАДРА Кратка строфа от четири непрекъснати куплета, с различно съдържание, понякога дава акцент или насмешливи предупреждения към някой от партньорите или споменава факти или легенди от родата. Основно завършва с провикване/обръщане или предупреждение към хора, като “Camara!” “Volta do mundo!” “Aruandê!” “Aruandi!” “Iêê!” “Êêê!” и много други.

[4] ЛАДАИНЯ Бавен ритъм, като молитвата със същото име в католическите църкви, хорът повтаря припева независимо от куплета, представен от певеца. Съдържанието на ладаинята съответства на дълга молитва, съобщение, развито и свързано в кратки строви, прекъсвани от припева.

 

ДВИЖЕНИЯ

 

            Всички възможни движения на човешкото тяло са позволени в играта капоейра, доколкото те могат да бъдат осъществени започвайки от жинга /основното движение – походка, стъпка/, в съгласие с ритъма на беримбау; които поставени в рамката на ритуала не носят риск от нараняване или морална щета на партньора, на участниците и/или публиката.

            Движенията в капоейра могат да бъдат класифицирани по следния начин:

-          основни или варианти;

-          прости движения и маневри;

-          движения за навеждане/гмуркане, избягване, атака, контриране и хвърляния;

-          удари, акробатики и защити;

-          движения за напредване, оттегляне, извиквания (chamadas);

-          основни или обучаващи комбинации, хвърляния, специални комбинации  (самозащита, акробатика и т.н.)

 

            За да бъде капоейра, сборът от движения на играча трябва да отговаря на ритъма и музиката на оркестъра и да се подчинява на правилата на всеки стил или общностни обичаи на групата.

            Капоейра от Баийа е по дефиниция и принцип брба, маскирана под формата на танц или накратко боен танц. От особена важност е придържането към традицията, ритуала и обичаите, които гарантират безопасността на участниците.

            По думите на Местре Пастиня това е съгласие между джентълмени, код на честта, предаван чрез устната традиция между поколенията, от своето създаване.

 

БОЙ/БОРБА

 

           Практикуването на капоейра в какъвто и да е стил развива действителните основи на който и да било метод за бой/борба или самозащита, като:

- чувство на постоянно внимание пред лицето на опасности, явни или не;

- рефлекси на избягване/навеждане, отбягване, защита и контриране;

- физически фитнес;

- сила, гъвкавост и бързина;

- дисциплина, самочувствие и скромност/смирение.

 

Дори без специална тренировка, капоейристът по своя начин на съществуване (спокоен, весел и дружелюбен) е склонен да избяга от ситуации на конфликт (най-добрата самозащита е човек да не се забърква в спорове и боеве) и дори физически да се защити от ситуации на невъоръжена агресия или да избяга с минимални поражения от възможна въоръжена агресия.

 

САМОЗАЩИТА

 

            Честото практикуване на играта капоейра с подчертаване на избягването/навеждането, създава поредица от несъзнателни защитни рефлекси, включващи избягването/навеждането и контрирането, които съставят система за самозащита, приспособявайки се към текущата ситуация, независимо от опитността.

            За разлика от бойните изкуства, капоейра изисква в своята игра непрекъсната импровизация, винаги настройване към всяка нова ситуация, моментално, чрез рефлекси, създадени от преживяната ситуация, от случай-на-случай.

            Самозащитата на капоейриста е инстинктивна и идва съчетана с практикуването на капоейра като игра, като логичен резултат на менталното поведение на избягване и на постоянната симулация на ситуациите от надвиснала опастност в играта. Въпреки това, тя може да бъде усъвършенствана чрез специални комбинации от упражнения в по-напредналите нива на лична тренировка.

 

ИГРА

 

            Практикуването на капоейра като игра е оригиналната форма, тази, от която тръгват многото аспекти и приложения на капоейра, били те под формата на бойни, педагогически, медицински, акробатични, хореографски или самозащитни приложения. Чрез практикуването ние се стига до възстановяването или поддържането на физически и емоционалин баланс в напреднала възраст, с други думи – да живеем “добре с живота”.

 

СПОРТ

 

            Бивайки комплексна дейност, покриваща множество компоненти, като оркестрирана музика (инструментал, ритъм, мелодия, песни с литературно-философско съдържание и т.н.); хореография; игривост (игра); свадливост (бой/борба); партньорство; способности на акробатични движения на тялото; ритуал; знание и систематизирани технически възможности; комбинации за самозащита; и други, капоейра представя раз

кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

^