кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

English languageБългарски език
НАКРАТКО – С МАЛЪК ОПИТ ДА БЪДЕ И ЯСНО №2
« Назад

Заедно с оношението ни към възприеманото, отразено на най-долния ред:

---------

---------

---- ----

---- ----

---------

---------

---- ----

---- ----

---------

---------

---------

---------

---- ----

---- ----

---- ----

---- ----

---------

---- ----

---------

---- ----

---------

---- ----

---------

---- ----

циен /небе/

сун /вятър/

дуей /езеро/

кан /вода/

ли   /огън/

гън /планина/

джън /гръм/

кун /земя/

Четирите образа създават света обективно, но нашето отношение изразено чрез собствения ни център на интерпретация, /третата черта в триграмите/ създава изкривяване на сетивата и поражда триграмите, които стават осем в китайската „Книга на промените”.

„Вътрешна” и „външна” енергия

Различаването на вътрешната и външната енергия е в зависимост от границата, която поставяме на тялото – гледната точка. Азовото усещане /отношение/ може да застане на всяка една от границите и да възприеме едната страна като вътрешна, а другата като външна за нас и така тълкуването на тайдзи /което също се превежда и означава „велика граница”/ до момента винаги се е правило от гледната точка на съпоставяне на раздробеното и статично напрегнато качество на силата - ли и свързаното и динамично напрегнато качество на силата – дзин. В много редки случай в писанията се среща обяснение и съпоставяне на дзин и ци /статичното – в покой и ненапрегнато състояние на силата/. По тази причина терминът „ци” се е ползвал като общо обозначение на енергията, защото това качество на силата не е включвано в обясненията и съответно не е имало значение за разбирането и използването на енергията в тайдзи цюан и бойните изкуства въобще.

В Сюангуей

В преподаването и изследването на бойните изкуства по метода „Сюангуей” това качество на силата заема основно място и това налага неговото подробно разглеждане. Методът „Сюангуей” макар и да ползва старите текстове, отвежда разбирането, изграждането и използването на силата на едно следващо ниво, което налага и необходимостта от подробното му обяснение. При състоянието на енергията на нивото на „ци” динамичното и напрегнато състояние на силата /дзин/ се разпределя по повърхността на заетото от тялото положение в пространството /форма/ като самата структура на това положение оформя вътрешно за тази форма пространство, което става резервоар /дантиен/ за енергията с качеството на ци /ненапрегната цялостност и плътност/. За определение на това качество на силата често се ползват термини като цялостност и стабилност, лекота и тежест, вътре и вън, затваряне и отваряне и др. които обозначават границата между дадено качество и неговото противоположно.

Съществуването като пресечна точка на времето и пространството

Когато се разглежда разликата между състоянието на „ли” и „дзин” на енергията и в двете съществува усилието, напрежението, което е статично при „ли” и динамично при „дзин”. В коментарите обаче често се среща определението „без усилие”, което явно говори за състояние на „ци” при енергията. Състоянието на силата в „ли” е усилие и натовареност, напрежение, което е статично, поради това ограничено като продължителност /във времето/ и ограничено като място - частично /в пространството/. От своя страна „дзин” като качество на силата не е ограничено като време – силата може да протича неограничено време приемайки различни форми и конфигурации, тя е динамична и течаща непрекъснато. Това не променя обаче напрежението в нея – силата продължава да бъде напрегната - огъната, усукана, намотана. Когато от тази нишка се изплете „пашкул” създаде се устойчива форма, напрежението макар и динамично се разпределя по повърхността на формата като вътре в нея се освобождава празно място. Така в писанията се говори за „камбана”, която има свойствата да резонира, но вътрешно да остава в покой, тъй като разпределя напрежението по повърхността си. Това е силата с качеството на „ци”. По този начин ако нещата се случват /правят/ с качеството на „ци” на силата, те изглеждат като направени без усилие. Гледната точка се променя само на границата „ци” и звучат като дуалноста на „ин” и „ян”; пълно и празно; вътре и вън; нещо – нищо; имане и нямане и т.н. За да бъдат нещата истински отвън, те не трябва да съществуват /да се интерпретират/ отвътре. Ако се случват истински навън, отвътре не трябва да се случва нищо, трябва да е празно. И така използвайки вътрешното пространство силата действа истински навън, а границата, на която това става наричаме състояние на „ци”. Използвайки вътрешната „празнота” реализираме нещата „пълноценно”, а това изглежда все едно без нашето участие, някак от „само себе си” или по скоро от „само тях си”.

От тук нататък въпросът опира върху създаването на вътрешно пространство, неговото поддържане и използване, за което ще бъде е следващата статия...

 

 Май, 2011

Валери Иванов /Alchimista/

кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

^