кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

English languageБългарски език
Статия за сифу Нино Бернардо, публикувана в английския ежедневник Индипендънт (4 юли 2004г.)
« Назад

СТРАХУВАЙ СЕ, МНОГО СЕ СТРАХУВАЙ – ТОВА Е КЛЮЧЪТ КЪМ ЩАСТЛИВ, ЗДРАВОСЛОВЕН ЖИВОТ, КАЗВА ТОЗИ БОЕЦ

Бойно изкуство за страхливци? Не точно, но Уин Чун по начина на Нино Бернардо е по-скоро “Приятели” отколкото “Убии Бил”. Рупърт Кок се среща с немъжествения учител 

Нино Бернардо не е типичен представител на бойните изкуства. Най-малкото защото 58-годишният мъж никога не би казал, че е преодолял страха си от противниците си. Той пита: “Когато чуеш уплашен глас в главата ти, който ти казва да избягаш от конфликт, трябва да се запиташ: “Това глупав съвет ли е?”
Вместо да възпира този глас, Бернардо се опитва да “чуе, обуздае и използва” този страх. “Ако можеш да си в състояние на страх и да си толкова пресметлив, че да вземаш правилното решение всеки път, тогава можеш да очакваш да ти се случат хубави неща”, обяснява той. С други думи, вместо страхът да е отрицателно чувство, той може да стане основата на интелигентността.
Бернардо е развил тази философия през десетилетията, в които е учил Уин Чун, китайско бойно изкуство, което подчертава простотата  и ефективната механика на тялото. Сърцето на системата е импровизирано упражнение наречено чи сао, което може да бъде преведено като “лепкави ръце”. Бернардо описва чи сао като игра наподобяваща битка между приятели. Той казва, че една от основните цели на играта е да даваш умни отговори на глупави въпроси.
Например едният от практикуващите може да усети дупка в гарда на другия и да нанесе удар. Бернардо описва този удар като въпрос. Другият практикуващ трябва да се научи как да реагира умно на този удар, например като инстинктивно пресече удара с друг, по-директен удар. Практикуващите се учат да не се дърпат на всеки удар, а да стоят на разстояние, от което могат да ударят, да се отпуснат и да приемат страха си.
Един от резултатите е, че след като се научат да играят тази игра, умелите практикуващи стават по-добри в самозащитата. Бернардо, обаче нарича това страничен ефект от изучаването на системата и при това не най-важния. Много по-разумно е да си наемеш бодигард, отколкото да инвестираш всичкото това време и пари в ученето на Уин Чун, ако самозащитата е единствената причина, казва той. Колко често в живота ти ти се налага да се защитаваш?
Вместо да представя Уин Чун като бойно изкуство, Бернардо е разбрал, че ученето на системата помага на практикуващите да изострят уменията си в други сфери на живота, както и да подобрят цялостното си здраве. Това прозрение озарило за първи път Бернардо през седемдесетте години, когато той тренира с Уонг Шун Льонг, легендарния хонгконгски уличен боец и основен учител по кунг фу на Брус Лий. Бернардо тренирал до седем часа на ден с Уонг, тъй като по това време работил като китарист през нощта. Докато учел системата от Уонг, приятелите на Бернардо забелязали, че той започнал да свири на китара по-добре.
През изминалите 20 години, Бернардо забелязва същото явление сред своите ученици. То е особено силно при други музиканти, комици, спортисти и хора, занимаващи се с бойни изкуства от други стилове.  Бернардо казва, че това явно се дължи на подобряващото се “отношение към ученето” на практикуващите докато те навлизат в системата. Не е магия, казва той, добавяйки, че това работи само, ако практикуващият вече има високи умения в друга област.
Бернардо казва, че този процес е също валиден и за неговия учител Уонг, когото той описва като “природно надарен боец”. Уонг е развил способностите си да се бие до едно забележително ниво чрез Уин Чун и винаги е разпространявал системата като контраатакуващо изкуство за бой, както все още правят много други практикуващи. Уонг е създал репутацията си в многобройни предизвикани битки фул контакт по покривите на Хонг Конг през петдесетте и шестдесетте години. От тези битки без правила, той излиза непобедим и неуспорван шампион. След като спрял да участва в предизвикани двубои, Уонг продължава да преподава Уин Чун в Хонг Конг до смъртта си през 1997 година.
Бернардо е един от малцината ученици учили при Уонг преди да се премести в Лондон в края на седемдесетте години. Той създава тайно, предаващо се от уста на уста кунг фу училище наречено Бейзмънт през 1984 и след това се премества в Ибиса през 2000г.
Последният проект на Бернардо е алтернативното Уин Чун училище наречено Ибиса Гун, което той описва като ”последния етап от моето развитие”. Училището има спални за ученици, посещаващи училището, зала за трениране, красива градина, даже и басейн. Той преподава Уин Чун по същия начин както го е учил в Хонг Конг, без цветни колани, униформи или поздрави. Всички нива тренират заедно и всеки се учи от всеки.
Бернардо също така обикаля Европа, преподавайки Уин Чун в мрежата училища създадени от неговите ученици, която включва центрове в Лондон, Оксфорд и Рединг. Той е доста различен от скучния и дистанциран стереотип за човек, занимаващ се с бойни изкуства. Той пуска майтапи, говори мръсотии, отклонява се в различни посоки, докато подтиква както нови, така и стари ученици да изучават системата заради самата нея.
Бернардо започва всяка тренировка с една техника. Той кара всички ученици, както начинаещи, така и напреднали, да я изучават старателно до най-малка подробност докато всички могат да я изпълнят с голяма точност. След това показва различни приложения на техниката. Понякога върви бавно, като надгражда техника върху техника. Друг път минава бързо през серия от свързани техники.
Бернардо също така обяснява философията и възгледите си чрез шеги и истории. Например той казва на своите ученици, че е често срещан мит практикуващите бойни изкуства да искат да заякват като вдигат тежести като част от тренировката си. Той се шегува, че човек практикуващ бойни изкуства, който вдига тежести за да направи големи предмишници е като някой който си удря върховете на пръстите с чук преди да се научи да свири на китара. Той казва, че практикуващите Уин Чун развиват силни мускули като страничен ефект от повтарянето на упражненията, по същия начин както върховете на пръстите на китариста се втвърдяват. Шеговитото гледище на Бернардо е, че “колкото си по-красив, толкова си по-глупав”, защото можеш да развиеш добра физика само чрез безкрайни повторения на упражненията.
На своите семинари Бернардо казва на своите ученици да не вярват нито на дума от това, което казва, а да изпробват всичко. Той твърди, че една от основните ползи е начина, по който системата учи практикуващите да мислят с двете половини на мозъка съгласувано.
Миналото му на изпълнител е очевидно от ритъма с който варира между преподаване и кратки навременни шеги. Освен като музикант, той е работил и като актьор и като хореограф на бойни сцени. Също така е обиколил света като моряк и говори свободно английски, кантонски, френски, испански, португалски и италиански. Превключва моментално от един език на друг като говори на учениците си от целия свят.
По време на семинарите си Бернардо се връща отново и отново на темата за страха, който описва като емоцията развила се за да осигури оцеляването на ранните бозайници. Твърди, че хората в много общества са започнали да се срамуват от своя страх.
Страха се смята за нещо малодушно, но всеки герой от войната, който е печелил медал за храброст, чест или каквото и да било, по същото това време е носил кафяви панталони, казва той. Работата е в това да се страхуваш интелигентно.
 
Статия за сифу Нино Бернардо, публикувана в английския ежедневник Индипендънт (4 юли 2004г.)
Превод Марияна Златева

кунг фу уин чун,джийт кун до, тай дзи чуан,шаолин чуан.кунфу винг чун,шаолин цюан,тай чи чуан,тренировки по бойни изкуства,капоейра,ушу,школа за източни бойни изкуства

^